Доказано е с лабораторни опити (и не само), че животните развиват рак вследствие на силен стрес. Една от причините, поради които не се препоръчва яденето на месо, е отделяне на "хормоните на стреса", които се отделят при убиването на животните и които силно интоксикират техния организъм. Да не говорим за антибиотиците и хормоните, с които ги тъпчат и които се натрупват предимно в техния мозък, вътрешни органи и костите. Ветеринарите съветват да не се хранят домашните любимци с друго, освен бяло месо, където има най-малко натрупване (което не означава "никак"!)... Не знам дали и от какъв точно рак са боледували животните преди, когато са отглеждани от номадите, но това, което пасат, включително и на открито, е заразено от въздуха и водата. Още през 1986 г, след случката с Чернобил, стана ясно, че почвата е фатално заразена и периодът на разпад на съответните химически елементи, е много дълъг. Прогнозираше се рязко увеличаване на онкозаболяванията и пик след около 15-20 г... Ами, времето дойде.
Да си призная, теорията за психологическите причини, които са свързани конкретно с причината за определен вид тумор, винаги са ми изглеждали неубедителни и леко смехотворни (пардон!). Затова и не съм им обръщала особено внимание, освен като любопитно четиво... Вероятно има някаква връзка с програмите, които задава мозъкът към различните органи и системи, но не приемам твърде опростения начин, по който се обясняват. Затова и не ми звучат убедително. Самата аз не откривам нито една от посочените в подобна литература причини за случаите в нашето семейство. Във всички случаи имало силно негативни и стресови ситуации, но то пък кой ги няма?!

А колкото до душата на животните... не знам. Дано не ви прозвуча налудничаво, но аз лично не отхвърлям съществуването й. Може би не във формата, която ние познаваме, което не означава, че тя не съществува. Самата Ванга общуваше с духовете и на хора, и на животни. Спомням си, как говореше на един селски човечец, че кравата му плачела за теленцето си..., а думите й бяха: "Божке, за първи път виждам крава да плаче като човек!"...
Оставям това без коментар.
.........................................
Искам да кажа, че темата е интересна и важна, затова мисля, че трябва да се развие. Лично аз сигурно ще взема отношение отново, когато имам време да поразмисля по-задълбочено над въпроса.
А и за това ще ми помогнат разсъжденията на всички, които ще се включат.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите