|
Стресна ме тя днес и сега е в болницата и спи. Колко спи само тя си знае, ама поне е в сигурни ръце там и няма да се страхува така. Тя се е хванала за баща ми и не го пуска. Страшна гледка си
Ама днес ме ядосаха много!!! до малко не знаех къде се намирах, вървях и плачех и си мислех колко е неспасяемо положението, как сме изтървали края, защото тя плачеше истерично и сякаш на моменти изпадаше в безтегловност и съвсем убедено говореше глупости. И с баща ми се карахме как може да й позволява подобни работи?!?!! какви са тези изпълнения, какво е това чудо? аз даже говорих с една моя доцентка за да търся помощ за нея, лекар , който да й даде малко сила, някакъв психотерапевт. в смисъл дихателни упражнения, някакви други упражнения...за да може да се стабилизира малко.
Аз си обичам мама, естествено! но не искам и да страда така.
с недомлъвки успях да разбера, че Естествено!!! инжекциите са дексаметазон - 4 ампули сега са й сложили. дала е кръв, всичко е точно. ама пак са минали без обяснения и тя беше сестреснала и гледаше подплашено.
иии...да знаете каква е хубава с протезатааа...леле!!! направо не личи, че е оперирана...е личи всъщност , защото нямаше достатъчно голяма протеза за нея, а тя не искаше да ходим на друго място, но каза, че тежи нормално, че се чувства добре с нея. само дано я носи. Сега баща ми да му мисли като и ако си вдигне самочувствието майка ми от германия ще й донеса потничета, блузки, само да се вдигне на крака.
и ще пусна поръчка за 16 номер гръдна протеза, че 14 ни беше мъъничко малка, ама със сутиен го докарваме
Ох...даже не ми се спи, а днес и бях на изложба,амаа сигурно няма да е интересно да разказвам за нея :)
Съжалявам, че така под пара и пак не си влизам с ника...ама съм изморена и леко болна.
|
Re: Първа ХИМИЯ [re: yraaa]
Re: Първа ХИМИЯ