ами аз се регистрирах. Ондин съм, просто написах псевдонима, така както казвам на мама.
Хора, много ми е тежко...знаете ли, днес я видях как плаче и се притеснява и как е уплашена. Не искам да я изгубя, страхувам се.
ХЕР2 излезна и е лошо. Ние го знаехме, но винаги имах надежда, че може би ще е отрицателно.
Страхувам се, тя ми е майка и аз я обичам безкрайно. Не мога да живея без нея..а не знам как мога да й помогна.
Не знам защо не й позволиха днес преди вливането да спи при мен, а трябва да е в болницата. Купихме протеза днес, купи си и нов сутиен специално за протезата. Доста трудно избрахме, взехме най-големия размер, мама си има голям бюст. Купихме и сутиена и тя малко живна като се видя, но после пак се отчая. Ходи на работа от време на време. Но сега си мисли, че има разсейки навсякъде, в корема, в костите, навсякъде. Татко не я спира да говори за нищо, тя казва всичко, каквото й е на душата, а мен ме плаши това, че той нищо не й отказва - нито да говори за смърт, нито да говори за метастази, нито я спира да мисли за лоши неща. Аз му се карам, а той ме изнервя допълнително.
Страшно съм му ядосана и не мога да подтисна яда си. Пие Селен тя сега и още други добавки. Напълняла е много, храни се добре и дори днес откри, че ще й трябва нова големина сутиен, защото нейните са й малки!!! Но е отпусната, няма желание за нищо, казва, че няма да живее.
Не й помагат приятелките й , а я настройват за обратното. Казват й, че трябва да приеме, че едва ли не трябва да е готова за всичко...никой не я успокоява, а аз нямам право да се меся, защото баща ми забранява да чета и да взимам информация, не иска да знае нищоо,не иска да се интересувам, не ми дава да й казвам нищо.
Положението излиза от контрол аз вече нямам нерви. Стоя и пуша като последния идиот, нямам мисли.
Утре е вливането с Таксотер, първото. Тази вечер някакви инжекции искали да й слагат , да я подготвят за вливането. Ама защо я вкарват в болницата, та дори едва й позволиха да дойдем да й купим протезата. Видяхме лекуващия лекар, а той се държа отвратително с нас!
разочарована съм, но искам само майка ми да живее. Не мога да мисля за друго.