Весе,
най-страшно от всичко е чакането, знам, че ме разбираш!
Обаждаме се през няколко дни , майка ми звъни да пита. Всеки път поименно казват - че все още го няма това лекарство ЗА НЕЯ. Респективно звъним вече сигурно над 20 -30 пъти и все казват "ми няма го бе, звъннете след 3 дни". странно за мен е как в диспансера го има, тук го няма , а уж това е най-голямото заведение за онкологични заболявания.
как мога да се свържа с този диспансер, можеш ли да ми дадеш някаква информация?
Ние досега все разчитаме на Онкологията и казаха да проверим в края на седмицата или началото на другата, НО НЕ Е СИГУРНО.
Аз така или иначе в момента нямам достатъчно пари да го купя, а и си представям как като видят, че сме купили първата, после и другите ще ни карат да купуваме и така до безкрая. Не съм бясна, аз просто излизам извън кожата си, защото това не е справедливо,това е безотговорно и безсърдечно отношение към всички нас.
Преди години само слушах по телевизията и се молех никога да не стигнем до там. Но ето че и ние сме тук и се борим за да пристигне поне една бройка.
Гледам данните за 2004 година - внесени 4 300 опаковки Таксотере на цена 7 милиона лева. Не зная сега колко се отпускат , за мен е най-ужасния факт това, че няма яснота по въпроса, а стоим и чакаме. Сякаш крият от пациентите какво се случва и защо се бави всичко. Поне аз не мога да си го обесня.
Ако имам 10000 лева бих купила всички необходими опаковки на майка си, но нямам, ние просто трябва да чакаме или ако не дойде поне първата да осигурим някак. Ще последвам съвета ти, ще изчакаме още малко поне, да видим какво ще стане.
Бих звъннала наистина, но едва ли ще получа отговор. Гледам беседата в момена, участвам активно, пак ми се струва, че ще са само празни обещания, пак няма глас от министерството, до кога така се чудя?
Най-кофтито е, че се чувствам безпомощна и се страхувам ужасно. Не мога да приема факта, че толков хора страдат и не могат да се излекуват, а те са плащали на държавата, за да бъдат осигурени, ако нещо се случи с тях.
Просто съм изумена.
Обещанията валят отвсякъде, а никъде няма развитие.
Остава ми само надеждата, че някъде там има човек, който мисли за нас и за бъдещето ни.
Весе, пожелавам ти само да си жива и здрава и да се измъкнеш от това препятствие..от сърце ти го желая!