Юлия, за съжаление нямам отговор на въпросите , които си задавам всеки ден.
Преди седмица каза - започвам работа, не мога вече да стоя и да чудя къде ме боли и защо ме боли.
Очаквах да изпълни обещанието , което си е дала. Но преди няколко дни ми заяви, че не й се ходи и няма желание да излиза навън. Като причина изтъкна и факта , че е много студено навън, а имало и грип - страх я е да не се разболее. Това е разбираемо да, но ми се струва, че се измъква от собствените си обещания.
Аз не съм при нея и това допълнително усложнява нещата - не мога да помогна, освен по телефона. Но отказа й достига твърде далеч - не иска да говори с никого, стои и мълчи, иска само да лежи. А да не говорим за непрестанното говорене, как края й идва и как ще я прибере Господ скоро, та да се отърве. Не й помага нищо - дори майка й, която е жива и здрава и която си има само нея на този свят , а на почти 90 години.

Искам да я изкарам от тази криза. Благодаря ти за подкрепата. Сега пак ще звъня да говоря - нямам сили вече, всеки ден едно и също , някога си мисля, че тя не ме допуска изобщо до себе си.