При нас всичко е с краката нагоре.
В дупката е пак майка ми и не иска да излезе изобщо.
Щеше да започва работа - отказа се.
Понеже имам възможността да я чувам само по телефона , казва, че само стои и мълчи. Не иска да говори дори с мен. Казва, че нейния край е дошъл. А аз нямам сили вече да говоря, понеже ми затваря телефона и отрича думите ми.
Имам чувството, че с нищо не мога да помогна, дори и да искам. Няма сила на този свят, която да й даде кураж.
Слава Богу, поне се храни и ще ходи на терапия - не се отказа. Още няма Таксотере, а тя все повече е сигурна, че няма да го отпуснат.
Иде ми да крещя от мъка. И на психолог не иска да ходи, не знам какво да я правя - моля помогнете , дайте ми съвет, какво да правя.
Толкова е твърдоглава, не мога да я накарам да направи каквото и да е било.
Лежи, храни се и това е. Нищо повече. И за мен не й пука вече, каквито и проблеми да имам - не мога да разбера защо е всичко това.