|
Здравей Джул,
под наследствена обремененост си мисля следното:
преди няколко дни почина вуйчо ми от същата тази страшна болест, моят братовчед впрочем е писал тук за баща си. Също и братът на майката на моята мама е починал също от това заболяване - рак на панкреаса. Вуйчо ми почина от рак на синуса.
Не зная по-долу в родословното дърво как стоят нещата, но то и никога не може да се знае. Просто от тези три случая си мисля, че все нещо има в гените, а дано да бъркам и това да са само мои мисли.
Аз съм единствено дете в семейството. Майка ми ме е родила много късно, на 36 години. Не поради причина, че е имала проблеми. Тогава лекарите казват, че е по-добре да роди чрез цезарово сечение, за да не изгубят мен, а и рискът за нея е голям. Тя няколко години преди първата операция имаше постянно гинекологични проблеми. Ходеше на прегледи, все някакви инфекции и възпаления, все правеха някакви лекарства в аптеката под формата на свещички, уж да се махнат теченията и т.н. И тогава тя все казваше, че нещо не е наред, но какво е - не знае. Просто се доверявахме на гинеколожката. Когато кръвна пак ни убеждаваха, че може и да не е тумор, но майка ми си го знаеше, може би чувство?
Доцент Попова не се поколеба, но казаха, че е начално, че няма страшно. Аз се чудя и мая, възможно ли е изобщо поради невъзможността за лъчетерапия да стигнем до ново образувание?
И аз чета всеки ден много по темата и явно тези изменения в клетките са много дълбоки. И все пак се надявам да се открие лечение 100% за рака. Това е наистина кошмарна болест.
Майка ми иначе е пълна ,не е някоя слаба жена. Храни се редовно, за щастие, да чукна на дърво винаги има апетит.
Тя се примири с първата операция, защото каза, че и без това не й трябват тези органи, така или иначе на 57 няма да тръгне да ражда, нито да има цикъл. Днес ми каза "А колко е хубаво да имаш цикъл"..
Каза, че не ги вижда така или иначе органите, че те са вътре и го прие нормално.
Днес е спокойна, погледне ли раната нацупва се, нещо не го приема, но с времето ще започне , надявам се.
Гимнастиките ги е зарязала направо! Всеки ден сутрин я провокирам да си вдига ръката , да се опитва да стига по-висока точка на стената, тя казва,ч е се движи достатъчно, пък и нали готвела, простирала..да не й се бъркам в работата..и после се плаши, че има лимфно депо в ръката..абе и ние сме една история
С нас човек да се смее ли , да плаче ли..ако някой може да ми каже
|
Re: Коварната болест [re: *jull**]
Re: Коварната болест