Всичко ще си дойде на мястото,просто не правете планове.Следвайте нещата-излиза протокола за протеза -отивате за протеза;ред е на химиотерапията-отивате на химиотерапия и т.н.През другото време-пиене на сокчета,гледане на телевизия,готвене- изобщо ежедневни неща.Правенето на някакви планове при хиляди неизвестни се оказва кошмар и действа доста демотивиращо и те избива на лудост.Повярвайте ми ,това Ви го казва човек,който беше супер подреден и организиран,а сега на моменти не знам какво правя и как ме търпят домашните. И само позитивно мислене.Преди операцията една позната лекарка ми каза: "всеки си има някаква болест-това е твоята и се лекува по този начин" И наистина е така,никой не знае кога и от какво ще умре.Имам познати диабетици,които цял живот са на инсулин и си носят всички последствия от това.Ами един хипертоник да не би да е по здрав от нас и застрахован за по дълъг живот.Майка Ви е преживяла две операции,ще мине и химиотерапията и има шанс за нормален живот,както всички останали хора.Това и помогнете да разбере.Останалото ще се нареди...А и един съвет от личен опит-ако тя може да се справя с ежедневните си неща,нека си ги върши.Помягайте ,но не я отменяйте във всичко.Така се чувства ненужна и неспособна.Постоянното тичане след мен в къщи направо ме влудява.