здравей, Юлия,
Права си , че е невероятно изплашена, защото всичко стана толкова изведнъж, без дори да е мислила затова. Първият път просто си продължи живота, треперехме на всеки маркер, но общо взето беше спокойна.
За съжаление станаха усложненията от първата операция, от страх получи психическите проблеми - тоест уплахата от това както ще стане нататък. А и аз не бях тук, когато е разбрала за туморът в гърдата. Странно ми е все още, не за друго, а защото мамографът нищо не показа, аз сама видях снимките - нормално е всичко, а лекарят казва друго. Докторите казаха - терапията ви е спасила, благодарение на това се е капсулирал туморът и се е обвил около себе си, така спасил другите лимфни и органи около гърдата. Дробовете са чисти, костите също.
Знам, че мога само да й давам сили и кураж , непрестанно. Искам да вярвам, че всичко ще бъде наред. Абсолютно си права за това, което тя чувства - безкрайно болезнено е, аз съм все пак отстрани, но ме боли много, когато я виждам да плаче, да страда.. искам да е здрава, това искам , да спрат с тези мети и да ги спрем навреме.