Здравей и от мен ондин,няколко пъти сядам пред компа да ти пиша ,и все неми стигат силите,......... ,и най после съм готова за това.
Според мен майкати е много уплашена,и това е нормално,също е и стресирана
според мен трябва да и вдъхваш кураж и надежда (постоянно) но същевременно и да не и досаждаш с приказките си,защото те, нашите близки
са много чувствителни,раздразнителни,и безкрайно болезнено приемат всяка наша дума,жест, или опит да направиш каквото и да било в тяхна полза,и това също е нормална тяхна реакция....... защото само те си знаят какво им е вътре в душичките,колко много болка има в сърцето им,и какви мисли бушуват
в мозъкът им........,но това ние близките никога няма да можем да разберем.
Затова трябва да бъдеш търпелива,много търпелива,и дано ОНЗИ...... там горе
ви помага ,а не само да гледа.
Надявамсе да нямате проблем с доставките,ти и майкати да се поуспокоите,
всички терапии да минат безпроблемно,и целия този кошмар който изживявате в момента да остане зад гърба ви .
КУРАЖ И НА ДВЕТЕ !
ПЪТЯ Е ТРУДЕН И ДЪЛЪГ,НО НЕ И НЕВЪЗМОЖЕН.
НАПРЕД И САМО НАПРЕД!!!
ПРЕГРЪЩАМ ТЕБ,И СКЪПАТА ТИ МАЙЧИЦА.