Весела, благодаря за това, което ми написа за Таксотер. Надявам се ще го приеме леко - лично й прочетох съобщението ти, после дори ми позволи да махна последната превръзка - стоим така от една седмица! Днес най-накрая се престраши да я махне и да види раната. За мен тя не е толкова страшна , шевовете са по-малки и по-нормални от предните. Но сега идва втората стъпка - да я накарам да се погледне, да я накарам да си вземе Контратубекс за раните или е по-добре да не правим нищо преди лъчетерапията?! С белезите какво правите?
Иначе плаче почти цял ден вече..давам кураж, винаги има човек, който да стои до нея и да й дава сили - имам предвид баща ми, аз също, когато съм тук. Тя е на моменти -ту се навива и продължава напред, ту след това изпада в ужас и после с дни не може да се съвземе. Ще погледна темите и ще се опитам да направя каквото мога за психиката.
Таксотер се надябвам бързо да доставят, казаха да проверим след 20 дни. Надпвам се няма да ни бавят, хич не ми се иска да чакаме и да й удължаваме страха. Прочетох за инжекцията - ако не ни кажат от Онкологията, ще й кажа да го купи. За гаденето преди взимахме Кетрил инжекция. Имаме ампула зофран и таблетки, но тя не ги понася добре и така стоят вкъщи.
Благодаря на всички за подкрепата. Надявам се скоро ще я вдигнем на крака психиката и ще си тръгне спокойно на работа. Защото тя през всичките 6 химии червени си ходеше на работа - само 2 дни взимаше докато слагаха вливката. Ходят до София сутринта, слагат химията и се прибират обратно. На следващия ден е на работа. Издържа на всичко, само тази терапия остава и се надявам отново да си върне надеждата.
Успех на всички! Ще пиша какви са новостите при нас

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите