|
здравейте и благодаря за куража, който ми давате!
аз си давам кураж и сили, опитвам се всеки ден да говоря с нея, непрестанно за да й покажа, че има защо да живее, има смисъл, не трябва да се предава. Тя е толкова силен човек, но от химиотерапиите се е наплашила ужасно, страшни мъки са й, в повечето случаи не иска да ходи и с голям зор баща ми я навива и тръгват за София.
Сега започнахме да пием Алое гел, с толкова много добавки се надявам да укрепим достатъчно имунната система до първото вливане на химия.
Тук всеки човек е изстрадал и всеки ден ние и хората до нас се стахуваме, но това е нормално.
Аз бях първия човек, който разбра за туморът, мен ме изненада лекарката първа, бях навършила 18 години. Борбата е непрестанна и пожелавам на вас и семействата ви да се справите и да победите болестта.
аз имам чувството специално за майка ми, че това е мета от първата операция, но знам ли...като че ли тази мисъл ме успокоява, защото ми е непонятно да мисля, че това е ново образувание.
АйезСедай, представям си какво ти е било и продължава да ти бъде. Мислите ни преследват всеки ден, но малката госпожица и сина ти , ти дават сили, сигурна съм Да са ти живи и здрави!
Сега ще и връча темата да чете и да се надявам, че това ще й помогне да се мотивира :О)
Благодаря още веднъж!!
И без гърди и с - важното е да сме живи и здрави!
|