Здравей и от мен. И аз като Буба, а да пиша, а се разколебавам.
Но сега вече реших и сядам.
Аз съм с рак на гърдата. Оперирана съм на 25/09/2006. Направих 6 курса вливания, химиотерапия и после лъче. Минах през всички етапи, падане на коса, невероятно повръщане. Сега съм на хормони. На 37 съм и съм в изкуствена менопауза.
Прочетох си много внимателно епикризата. Там пише, че раковите клетки до зоната на разреза (а дано се изразявам правилно). Колкото пъти го чета това, толкова пъти се чудя защо не ми махнаха цялата гърда. По-добре здрава, отколкото с две гърди. В къщи ме чака един юнак на 16 и една сладка госпожица на 3,5 год.
За това какво съм преживяла, когато научих диагнозата си, какви мисли понякога ми се въртят из главата, няма да пиша. Когато ме налегнат черните мисли, си се успокоявам сама, че има Господ, който ще ни помогне....
Това, че няма гърда, не я прави по-малко човек или жена. Нека бъде здрава...