Здравей ондин!
Няколко пъти четох постинга ти и все не сядах да пиша. Дано ти е олекнало като си разказала всичко. И аз съм една от всички в редицата. В тази редица, в която се борим всеки ден, всеки миг. Да, коварна е болестта и затова нито за секунда не трябва да се отпускате с мисълта, че всичко е минало. Ползата от всички добавки, които е пила е огромна за имунната и система. Не се съмнявай, а продължавайте.
Исках да ти кажа, че ще преодолее загубата на гърдата. Просто трябва време. Аз загубих крака си преди 2 години в тази борба. Първоначалният шок ще мине. Тя сама трябва да реши да продължи напред. Не заради някой друг, заради себе си. С дъщеря като теб, няма да и е трудно.
За таксотера и рака на гърдата има много информация.
Не се плаши, а се взимай в ръце. Трябва само да я обичаш и да и го казваш.
И много важно условие - да изриташ всички, които влизат с овчи влажен поглед /да ме прощават животинките/ при нея и почват да реват. Такива хора не и трябват! Нито на нея, нито на теб.
Горе главата и успех! Чети и питай.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите