|
От три години се борим с коварната болест.
Преди да попадна на форума тук, си мислех, че сме от малкото хора, които са преживяли два пъти диагнозата - рак.
2004 година няколко дни преди Нова Година майка ми получи кръвоизлив, след като дълги години е в менопауза. На 57 години е сега.
Реагирахме бързо, направиха биопсия, разбра се, че има тумор в шийката на матката. За наше щастие, 1б стадий. Оперира я доц. Попова в Пета Градска Болница, гр. София. Операцията беше изключително тежка, за нещастие й направиха тромб в илиофеморалната вена в малкия таз. Майка ми стоя 36 дни в болницата. Възстанови се бързо от операцията, стана, ходеше както никога досега, с гордо вдигната глава и поглед, устремен в бъдещето.
Не можеше да направи лъчетерапия, защото тромбът можеше да продължи движението си и да я загубим. Останахме без терапии, но с уверение, че всичко е леко и няпма да има усложнения. и така 3 години - турморни маркери, редовно здравословно хранене, желание за живот, неспирни контролни прегледи, снимки на бял дроб, коремни органи. Всеки ден се страхувахме, но времето минаваше с отлични резултати. И така до юни месец тази година. Майка ми намира бучка под мишницата си. Страх не страх, прави мамография, оказва се че всичко е чисто и няма никакви проблеми с гърдите си. Нито тя самата чувства нещо. На ехография на това място виждат тумора - 3 см голям. Веднага се насочват към софия, доц. Гаврилов е категоричен - има тумор на гърдата. Майка ми и до ден днешен твърди, че никъде нищо не е усещала , нито има тежест някъде, нито има бучка, всичко е повече от идеално, но лекарят твърди друго.
След като отиват, той назначава 6 химиотерапии. Червената химия я съсипва, опада косата, безспирно повръщане и страх преди всяка една от терапиите. Но и те отминават. Преди 20 дни я оперираха и отстраниха гърдата, заедно с 8 лимфни възли, в 4 от които намират ракови клетки. Гърдата е била в туморна маса, така е написано. Но доцентът казва, че е махнал всичко, че всичко е изчистил и че няма страшно, стига тя да е силна. Организмът е силен, може да се справи. Но травмата от изгубената гърда е невероятен, не мога да я накарам да повярва в себе си, не мога да я накарам да излезне навън да пие кафе, не мога да я накарам да спре да мили затова.
Сега ще правим и трите вида терапии, тъй като видът на тумора е хормонозависим. Тоест чакат ни 4 химии с Таксотер само, след това 25 лъче и хормоналната никой не е казал каква ще е. Раната се възстановява, минахме превръзките, макар че от 4 дни се опитвам да я накарам да махна последната превръзка, а тя не дава изобщо да се спомене затова.
Аз се страхувам от този Таксотер, като ви чета и косата ми настръхва. За какви странични ефекти си говорим? По-добре ли е от червената или по-зле понасянето? Знам, че е строго индивидуално, но все пак сигурно има неща, които се случват при всички пострадали.
Искам само майка ми да е жива, без значение дали има гърда или не.
Не знам как да й вдъхна сили, защото тя самата е отчаяна и казва, че вече за втори път е болна, как да се справи пита тя? Как да си даде сили, а аз не знам какво да й кажа.
Ако попрочета още малко , сигурно и онколог ще стана с толкова много научени неща. Какви ли не добавки не сме пили - котешки нокът, Мумио, Фитлайн, Авемар, Алое, чайове, червено цвекло, моркови и какво ли още не...каква е ползата от всичко това!??!
Туморът е огромен - 3 х 5 см. Достигнал е лимфните възли и се е капсулирал, благодарние на химиотерапията. Тя ни е спасила живота...само тя и никой друг, казва лекарят.
Този таксотер лесно ли се набавя от Министерството..страхувам се, че едва ли до 20 дни, както са казали ще го вземат?
Моля , пишете каквото знаете по този въпрос.
Редактирано от *jull** на 21.03.09 11:18.
|
КОВАРНАТА БОЛЕСТ - РАК НА ШИЙКАТА НА МАТКАТА
КОВАРНАТА БОЛЕСТ - РАК НА ШИЙКАТА НА МАТКАТА
