При майка, уви, положението се променя в неблагоприятна посока. От последните изследвания се вижда, че туморния маркер СА 72-4 от 14,29 се е повишил на 35,81, отслабнала е още 2-3 кг, почти не минава ден без да повръща. Вчера бяхме на ИПТ и д-р Дамянов изрази опасение, че може би лекарствата вече изчерпват потенциала си на действие. Освен инсулин терапията прави КВЧ и лазер. По принцип тя не живее при мен в Сф, а на вилата, сама. Продължава да се занимава със стопанството си - 4 кози, 15 кокошки, куче, котки... Не иска да се откаже от своя си начин на живот, смята че такава промяна би я убила. А това е село в подножието на планина, тежък е живота през зимата. Предполагам, че не си обръща достатъчно внимание, готви колкото да не е без хич, физически се преуморява. Преди 1 м. я водих на консултация при водещ хирург, който и каза, че се налага операция, в противен случай в скоро време няма да може изобщо да приема храна и вода, записа я за приемане на другия ден, на следващата сутрин майка отказа да тръгне към болницата. Изпитва неописуем ужас от това, че ще и отстранят стомаха.
Вече незнам какво повече да направя. Тя се чувства обречена и е убедена, че никой и нищо не е в състояние да подобри здравето и. Толкова книги закупих, давам и примери, опитвам се да я накарам да прочита по нещичко за силата на положителното мислене, и д-р Дамянов акцентира върху този феномен, но ... тя си повтаря - Невена Коканова, Павароти и т.н. колко по-големе възможности са имали от нас, а ето че не са се преборили с рака.
|