Обикновено енергийното въздействие върху друг човек има осезателно по-добър ефект отколкото енергийно въздействие върху себе си.

Защо е така?
Смятам, че това е така, защото спрямо друг човек ти се явяваш принципно неутрален или външен източник на енергия и не си обременен с неговите изградени вече отрицателни модели на поведение и навици, с които той трудно може да се раздели.

Що се отнася до самолечението или самопомощта в дадени ситуации - то е по-трудно, но много често помага и то с явен ефект, стига да умееш да се изключваш от ежедневните си навици и искрено да желаеш да се случи това, което желаеш да се случи!

Няма нищо непостижимо, или по-скоро: Всичко е възможно, стига да знаеш как да го поискаш! А това може да ти го подскаже интуицията, пак стига да умееш да я използваш, т.е. да се вслушваш във вътрешния си глас.

Някой ще попита: А какво е това "вътрешен глас"? Ами това, което най-напред ти изскочи в съзнанието, ей така без да си мислил, като че ли отникъде. Или това, което ти се натрапва пак без да мислиш, като че ли от някъде, неизвестно от къде.

За концентрацията - трудно се постига, защото Умът не е статичен и обича постоянно да прескача от едни мисли към други, като ги комбинира и предлага готови решения. То това му е и работата и добре, че го има.
Но както и да е, за всичко си има решение, остава да има и желание от наша страна за да се изпълни решението на практика.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите