Благодаря ти искрено за куража, точно този диалог сега ми е нужен. Когато срещнеш хора с подобни на твоите проблеми и те могат да ти вдъхнат кураж, това е светлина в тунела. За сега всички лекари в ИСУЛ ни уверяват, че заболяването се лекува. За съжаление, леля ми е над 50 годишна, а преди няколко години съпругът й почина т.е. братовчед ми изгуби баща си едва преди да тръгне първи клас. Доста й се струпа, но аз все й повтарям, че трябва да намери сили заради детето. Като, че ли в момента по-скоро леля има нужда от сила, за да не рухне психически. И аз имам две дъщери и много добре знам, как една майка се чувства, когато детенце е болно. Чета по сайтовете в Интернет и на доста места откривам окуражителни мнения по въпроса. Искрено се моля и вярвам в добрият изход от тъмният тунел, в който сме в момента.