|
Предвид интереса в "да промениш живота си", реших да отворя самостятелна тема за силата на"позитивното мислене",което е свързано и със състоянието на"подсъзнанието"...Следващият текст не е мой,но се надявам да ви заинтригува...Бях споменал една народна мъдрост"Помогни си сам,да ти помогне и Господ".Ето примери как можем да си помогнем сами:(Организмът е самоизцеляващ се механизъм)
Мартин Брофман:
„На 34 години се озовах в болница и лекарите ми казаха, че имам тумор, обхванал гръбначния ми мозък. Беше злокачествен и диагностициран като навлязъл в неизлечим стадий. Казаха ми, че ми остават от два месеца до една година живот. След няколко седмици на пълно отчаяние реших да опитам да си помогна сам.
Започнах да медитирам два пъти на ден по 15 минути. На въображаем екран, в ума си, изобразявах своето тяло и рака. Всеки път, когато „виждах" тумора, си го представях по-малък от предишния път. Все пак всичко се извършваше в ума ми. Можех да си го представям, както си искам. Мислено виждах как раковите клетки се разпръскват под действието на имунната ми система и си казвах, че ги изхвърлям от тялото си всеки път, когато ходех до тоалетната. Щом дочуех някакъв вътрешен глас, нашепващ ми, че състоянието ми не се подобрява, аз го усмирявах, настоявайки, че в действителност се оправям. Медитирайки, си повтарях непрекъснато: „Всеки ден, във всяко едно отношение аз ставам все по-добре и по-добре", докато не си повярвах.
Освен заниманията с медитация, реших да подкрепя усещанията си за подобрение на състоянието ми и по други начини. Когато в тялото ми възникнеха странни усещания или болка, аз вече не се плашех от мисълта, че това е ракът, който расте и ме приближава към смъртта, а си казвах, че това е „енергия", която действа върху рака, свива го, прави го все по-малък и по-малък и ме кара да се чувствам все по-добре. След това вече очаквах с нетърпение тези усещания, от които преди така се боях.
Постоянно, всеки ден аз си напомнях за начините, по които състоянието ми се подобрява. Внушавах си, че храната, която ям, е изпълнена с енергия, постепенно възвръщаща ми здравето. Напомнях си за хората, които ме обичат и утвърждавах, че тази любов също е енергия, която може да бъде използвана и да ускори процеса на оздравяване.
Нямаше как да знам дали всички тези техники действаха или не, но реших, че ако се чувствам по-добре, значи сигурно са ефикасни. А всеки ден, точно както си внушавах, подвижността и енергичността ми нарастваха.
Минаха два месеца от момента, когато започнах да препрограмирам съзнанието си и дойде време да отида на преглед при лекаря си.
Лекарят остана изумен. От рака нямаше и следа. Той просто не можа да повярва. Реакцията му беше точно каквато я бях визуализирал...
...Серия експерименти, описани от Джером Франк, специалист по плацебо ефекта, прекрасно демонстрират как това, в което вярвате, влияе върху онова, което ви се случва. При експериментите на Франк на пациентите била давана една от три различни субстанции: много слабо обезболяващо, безвредно, но неефективно плацебо и голяма доза морфин.
Две трети от пациентите, които получили безполезното плацебо, но били уверени, че получават морфин, казали, че болките им са изчезнали.
Повече от половината пациенти, на които дали морфин, но им било казано, че взимат слабо обезболяващо средство, съобщили, че все още имат болки.
А когато на пациентите дали плацебо с информацията, че „лекарството" е предизвиквало главоболие при предишни експерименти, то три четвърти от пациентите се оплакали от главоболие!
Това, което пациентите са повярвали, че се случва, се оказало по-важно от онова, което всъщност се е случило. Експертите по медицина отдавна са признали плацебо ефекта, но този експеримент отишъл още по-далеч, показвайки много интересни резултати. Той бил проведен вече и без знанието на лекарите, те също били заблудени и последиците били просто изумителни. Когато лекарите давали плацебо, мислейки, че това е морфин, неговият ефект върху пациентите нараствал. След това експериментът бил изменен. Когато лекарите мислели, че предписват плацебо вместо морфин, действието на морфина отслабвало. Очевидно убедеността на лекарите повлияла на резултатите по същия начин, както и убедеността на самите пациенти. Но как е възможно това? Как мислите на лекарите могат да влияят върху пациентите? Не е ли по-важно какво мисли болният? А може би някак подсъзнателно лекарят предава на пациента своите очаквания за това как ще подейства лекарството? Ако е вярно, това е нещо, което трябва да си спомните, когато се наложи да се грижите за болен приятел или близък. Нашето отношение може да лекува и нас самите, и околните.
ВСЕКИ ЧОВЕК Е РАЗЛИЧЕН
Доктор Патрисия Норис която учи как да се използва силата на мисълта за борба с болестите, разказва за едно деветгодишно момче, което се излекувало от злокачествен тумор с помощта на визуализация тип „Междузвездни войни".
„Гарет Потър се намираше в последен стадий на болестта - оставаха му само около шест месеца живот. Имаше вирулентен, злокачествен тумор. Лечението с облъчване не даде никакъв резултат. Хирургичната намеса беше невъзможна заради местоположението на тумора. Ако паднеше, момчето дори не можеше да се изправи само.
Той започна да си представя своята имунна система като силна и могъща. Използвал визуализация от филма „Междузвездни войни" - мозъкът му бил слънчевата система, а туморът - зъл нашественик. Себе си той си представял като предводител на боен звезден ескадрон, който се сражавал с рака и побеждавал.
Гарет използваше тази техника в продължение на двадесет минути всяка нощ. Отначало неговото състояние се влоши, после постепенно започна да се подобрява. След пет месеца беше направена томограма на мозъка. Туморът беше изчезнал.
Беше използван само методът на "визуализация"...
...„Умът е неоползотворен ресурс, който тепърва предстои да бъде напълно изучен. Именно той трябва да стане предмет на щателно изследване". А друг голям авторитет и лауреат на Нобелова награда, Джошуа Ледърбърг, нарича изследването на тази област „най-важната крачка в съвременната медицина."
Нашето здраве е в наши ръце. Ние сме длъжни да играем активна роля при опазване на здравето си и при лечение на организма. Разболявайки се, не трябва пасивно да даваме път на болестта, а да поемаме отговорността за своето изцеление.ИСТИНСКИЯТ ДОКТОР Е ВЪТРЕ В НАС!
Бог помага на слабите,но обича Силните!Редактирано от daoford на 16.11.07 07:51.
|
"ПОЗИТИВНОТО МИСЛЕНЕ"и силата на Подсъзнанието
