Здравей Карен,
неможеш да си представиш колко се зарадвах, като видях че някой ми е писал.Аз може би неискам да приема истината искам да си мисля че хората бъркат,иска ми се да се окаже че тази болест се лекува.В същото време всяка вечер плача много ми е мъчно за мама.Между нас двете има особенно силна връзка може би защото сам едно дете.Аз съм много слаба психически и имам чувството че ще в един момент ще рухна.Мама в момента е болницата правят и втори курс химиотерапия.Тя за сега се чувства много добре, казва ми че е готова да се бори и иска да живее.Тя не знае какво точно е заболяването й, казва ми че не иска и да знае за нея та било по- добре.Имам чувството, че и тя е уплашена,но не си признава.Относно това как и откриха болестта, ами тя имаше болки в кръста и както повечето хора си мислехме че е дископатия.Аз през цялото време бях в София понеже завършвах магистратурата си пък и работех.Чувахме се всеки ден по телефона и уж всичко беше наред.В последствие тя започнала да слабее и да и става лошо и така след месец решава да си направи пълни изследвания на кръвта. За съжаление диагнозата е миеломна болест.На мен никой не ми казваше нищо за да не ми провалят дипломирането.След като завърших успешно се прибрах в Плевен(ние сме от Плевен) и видях диагнозата.Аз в началото не знаех какво е това мислех че не е страшно, нослед като се порових в интернет разбрах , че тази болест не е безобидна.Шокирана съм защото всички (леля ми ,братовчедка ми и други познати) в началото ми казваха че няма страшно, че тази болест е лечима.Но сега разбирам , че всичко е било лъжа.Знам че трябва да се боря но ми е ужасно трудно.
Как е твоят баща, как се чувства след химиотерапията?
Много ти благодаря, че си ми писала.Ще ми е приятно и за напред да си комуникираме.
|