Здравей Ани,

мога да си представя колко си объркана в този момент. Аз се намирам в същата ситуация, както можеш да видиш от постингите ми по горе. Както бях писала в предните ми постинги, МИЕЛОМ или както казваш ти миеломна болест или множествен миелом (а някъде казват и пласмоцитом) все става въпрос за размножаване на туморни клетки в костния мозък, което води до разрушаване на костите. Виж предените ми постинги, а също можеш да прочетеш тук доста подробно за тази болест
http://www.myeloma-euronet.org/
(страниа цата я има освен на английски и на няколко други езика за съжаление не и на български)
или във Википедия на английски.

За съжаление никой не знае от какво се получава това заболяване. Не е както се знае че от тютюнопушенето има опастност за рак на белия дроб. Просто това си е някаква необяснима до сега мутация на стволовите клетки в костния мозък. Тази болест не е лечима, но много добре чрез медикаменти или евентуална трансплантация на стволови клетки може туморните клетки да се сведат до такова ниво, че те вече не да не са вредни за организма. Най просто обяснено - чрез хемотерапията се убиват туморните клетки и се стреми техния процент да се намали. Ако е необходимо се прави трансплантация на нови клетки. Има два начина за трансплантация. Първо - чрез силно дозисна хемотерапия може да се предизвика у организма да произведе сам нови и здрави стволови клетки. Тези здрави нови стволови клетки се изфилтроват от кръвта и пак се присаждат или вливат в организма. Така че в организма да съществуват възможно най много здрави стволови клетки. Вторият начин за трансплантация е да се вземат тези клетки от брат или сестра на болния (за сега не съм чела за други донори на всякъде пише само за брат или сестра). След като се постигне ремисия т.е. не напълно премахване на туморните клетки, а само тяхното задържане на ниво, което не е опасно за организма, се ходи само на контролен преглед и се наблюдават стойностите. И така да се каже се е постигнал желаният ефект.

Аз намерих доста доклади на пациенти, които се борят с тази болест и те вдъхват доста вяра и надежда. Има хора, които са минали по този път и са имали свойте мъки и страдания от хемотерапията, но са вече например 5 години в ремисия и водят нормален живот. Всичко си зависи от човека, от организма кой как понася лекарствата и т.н. Тази болест възниква предимно при хора над 60г. При по младите пациенти е предимство, че те по лесно се поддават на лечение.

По въпроса за твоята обърканост. Щом пишеш, че майка ти е на 55г. колкото моя баща то и ние горе долу сме на една възраст. При баща ми беше открита диагнозата преди месец. Аз също бях доста шокирана и не знаех от къде и как да я започна и какво да мисля. Разбрах едно - има ситуации в живота, в които има само един единствен път, в които няма заобиколни или алтернативни пътища. В такива ситуации човек трябва да събере сили и да мине по този единствен път (път на лечение) и да се се опита да постигне най добрата комбинация по този път. Нашата роля като деца е да съберем сили и да се опитаме да направим най доброто за нашите родители, но в никакъв случай не трябва да пренебрегваме нас самите и околните ни близки. Така трябва да си разпределим силите, че да имаме още сили да подкрепяме нашите братя и сестри, нашите деца и съпрузи и родители дори и най лошото и най нежеланото за всички да се случи. Едва ли нашите болни родители искат да сме разтревожени и да зарежем всичко това за което до сега сме се борили заедно. Нали едно дете радва родилите си когато постига нещо и дори нещо повече от тях.

Ани, не се отчаивай, вече е ясно по кой път трябва да се върви от сега нататък. Намери сили и върви заедно с майка си по него, но не се оставяй в никакъв случай тази болест да сломи и теб духом. Ти трябва да даваш сила на майка си и да имаш още много такава и за на пред и за другите твои близки. Бъди оптимистична и вярвай, че все някакси ще се преборите, само трябва да запазиш трезво мислене.

Доста дълго се отпуснах с този постинг. Надявам се да съм ти донесла малко спокойствие и малко сила.

Ще се радвам ако се обаждаш от време на време да пишеш как сте.

Как откриха при майка ти болестта? Тя има ли увреждания по костите? Къде се лекувате?

Ако имаш нужда да се оплакваш или говориш за това - прави го тук.

Поздрави и горе главата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите