Весе, ще опиша един проблем, с който се сблъсквам с моята майка! Тук намерих голяма подкрепа, не съм ти писала, тъй като майка ми не е съгласна..., но аз въпреки всичко ще го споделя, а пък ... какво може и да излезе нещо..., не съм сигурна дали цялата история ще е интересна, но пък може все пак да помогне на някого

И така... майка ми от 10-годишна е с придобита Епилепсия, заради което през целия й живот е била подритвана от деца, познати, колеги и т.н., но въпреки всичко тази жена е намерила сила да се бори за живота си. (тук отварям една скоба да поясня че до преди 1989 г. с тази нейна болест е смятана за ЛУДА). Та тя цял живот е доказвала на себе си и на целия свят, че не е такава и аз, баща ми, а и моите деца са живото доказателство за това!
Та някога някаква старша сестра в психодиспансера й помогнала и й отворила очите как трябва да пие лекарствата, които й се полагат (опиятите, които ги държат да спят горе-долу 24 часа, или просто ставали наркомани). И така тя от 16-годишна си взема лекарството-Фенобарбитал 100 мг. само когато се усети за възможен пристъп, което се случва веднъж и два пъти в месеца в зависимост от емоционалното й състояние (ако ви интересува мога още много да говоря за тази болест, но само ако някой го интересува)
И така да минем на въпроса - случайно откривам един медицински център който се занимава с такива НЕВРОЛОГИЧНИ болести и доцента казва че вече тази болест е лечима, изписва й ново лекарство, но за съжаление майка ми се оказва алергична към него и ... се върнахме на стария вариант - ФЕНОБАРБИТАЛ! Дотук добре..., но миналата година изведнъж този ФЕНОБАРБИТАЛ изчезва от аптечните мрежи и защо... защото бил много ефтин и ... не може да се печели от него, и ето от къде тръгнаха и другите проблеми болки, които смятахме че са от притеснение, тя стигна до състояние в което я беше страх да излиза от вкъщи, защото няма лекарство и т.н.! С баща ми обиколихме съседните ни държави в които го имаше, но какво се оказа там - нашите рецепти бяха невалидни там... и така до м.06.2007 г., в която аз помолих моя шеф който имаше връзки в чужбина да ми го набави и така оправихме проблема с лекарството!

Влизаме в 5-та градска (в която всъщност поставиха диагнозата на "Тумор на панкреаса с метастази в черния дроб") за изследвания и през цялото време ни оглеждаха мен и майка ми като "полезни изкопаеми" (едва ли не как така аз съм й дъщеря и наистина от всичките й познати които има само тя е все още жива и има семейство) и, за майка ми се върна кошмара от детските й години, че й трябва придружител, че не може сама нищо да прави защото едва ли не е психично болна, да си пиела лекарствата редовно и т.н. - трябваше да ходя и да обяснявам на тях ЛЕКАРИТЕ каква всъщност ЕПИЛЕПСИЯ е нейната!

Следващото "приключение" беше в АЛЕКСАНДРОВСКА болница - там вече предвидих и предупредих сестрите и докторите да не я тормозят за хапчетата, и поне не ме оглеждаха и коментираха - там пък от прекалено внимание, щели са да я изпуснат в РЕАНИМАЦИЯТА, не знам каква упойка са й били, но са я оставили сама да се събуди, а като се събудила 4-ма доктори са стояли и са я гледали как се задушава от маркучите в устата й ...., добре че била сестра от реанимацията която се погрижила да й ги извади за да почне да диша нормално..., после отново спряха да говорят докторите с нея, защото много пита за състоянието си - проф. Димитрова заради нея спряла да влиза в тяхната стая на визитация, защото майка ми я попитала за себе си и в крайна сметка смятам, че при нея нещо са объркали, защото тази професорка и с мен не пожела да говори, а ми изпрати един лекуващ лекар на стаята, който си нямаше понятие че тя е негова пациентка, а пък другия лекуващ лекар на стаята за довиждане и за последната превръзка й се развикал, че тя ТРЯБВАЛО ДА МУ БЪДЕ БЛАГОДАРНА ЧЕ ТОЙ Я ПРЕВРЪЗВАЛ, ТОВА НАПРАВО БЕШЕ НЕ НЕЧУВАНО, а на мен ми каза, че тя била нетърпелива да си вземе епикризата, и трябваше да му разяснявам НРД-то, че той е длъжен да я изпише с епикриза и не на 10-тия ден, а на 18-тия и то при положение че няма усложнения!
А в крайна сметка - те не са взели биопсия от първичния тумор, а само от метастаза в черния дроб и ни обясниха, че ЕВЕНТУАЛНО БИХА Я ПРИЕЛИ ЗА ХИМИОТЕРАПИЯ" -

Е ВЕСЕ, СТАВА ЛИ ТОВА, ДА ТИ ГО ИЗПРАТЯ ЛИ НА МЕЙЛА?

Живота е война, която ще водим до край!!!