Съдя ги за неадекватно лечение, поради грешна първоначална диагноза. Хистологиите се правят с изключително евтини и стари реактиви и тестове, откъдето идват грешните резултати. Министерството сключва договори за най-евтините препарати и реактиви заради икономии. В резултат на грешната ми първонална диагноза сега болестта ми е необратима, а можеше да не е. Съдя ги за тежки увреди - физически, психически и морални, вследствие на това ерзацлечение.
Съдя ги за липса на лекарства - отново договорите се сключват за по-малки количества и не се покриват заявките в болниците. За който стигне. Съдя ги за остаряла и неефективна апаратура, с която се работи. Съдя ги, че всички изследвания си плащам и никой не ми дава талони за изследвания за тумормаркери, скенери и ЯМР. Съдя ги за нарушаване на конституционните ми и граждански права - каквите имаме всички.
Съдя Държавата в лицето на изпълнителните й органи, в случая Министерството на здравеопазването.
Всички в тази Държава имаме права и задължения.
За управляващите са валидни само правата.
За нас, обикновените хора, са валидни само задълженията.
Затова искам всеки да поеме отговорността си и преди да си ползва правата, да си изпълнява задълженията. Както аз правя, както правите всички вие.
Редовни данъкоплатци, а какво получаваме срещу това?
Не обичам да политиканствам, забелязали сте, че не се включвам в политически обсъждания. Ние българите сме научени да си мълчим, а да недоволстваме и да плюем, когато седнем на маса. Защо хора на масата не си говорим за живота, за любовта, да пием и да се радваме, а говорим и обсъждаме политиците? Да ги плюем в градския транспорт, на улицата, в офиса, не води до нищо, само към натоварване на психиката и негативни емоции за нас самите.
За мен нормалния начин да си търся и отстоявам нарушени права е този. И ако по-този начин успея да разклатя тази порочна и бюрократична система на българското законодателство, ще съм страшно щастлива. Няма да спра да се боря с безхаберието и бездушието на управляващите се. С Държавата, която абдикира от задълженията си към поданиците си! С геноцида и дискриминацията, която налага на болните, пенсионерите и инвалидите....
И за да съм напълно искрена, този клуб ме накара да заведа това дело.
Като чета какво се случва в цяла България, просто онемявам и озверявам.
Така че хъс, сили и борбеност си имам в изобилие! Това е само началото!
Нема начин да нема начин!
Животът виси не на косъм, а на връзки!Редактирано от vesela.bg на 29.09.07 12:33.
|