Не става дума за задължение - никого не можеш да обичаш по задължение, НО не е вярно, че обичта се заслужава. Обичта трябва да се дава безусловно, а не като еквивалент на заслуги т.е. тя не е обект на равностойна замяна. Ще ми се да ми кажеш с какво едно новородено заслужава обичта на майка си? С това, че не плаче? С това, че слуша? С това, че спи и се храни безпроблемно? И трябва ли да оправдаваме майките които ИЗИСКВАТ тези неща от бебето си? И му се карат и даже пляскат, че не ги изпълнява....????? Ако отведем тази аналогия по-нататък същото важи и за по-големите деца. Майката е тази, която учи детето на всичко, а също и на обич - не само обича, но и го учи на обич. Който иска отплата за обичта си не дава обич, а нещо друго. Истински обичащия, е като истински даващия - направи добро, па го хвърли в морето. По законите на кармата получаваш обич, само когато даваш обич. НО, не значи, че я получаваш от същия човек. Това е смисъла да даваш и да не искаш същото точно от този, на когото даваш. Това е смисъла на майчината обич.