|
Тази статия, макар и написана "по-неразбираемо", е увод за една друга, по-важна серия от публикации в тази тема. Ако ви се види сложно, преминете направо към книгата на американските учени, семейство Саймънтън - наистина уникална и най-важното нужна, изключително полезна и вярна (според скромното мнение на адаптатора, чиято първа онкодиагноза датира от далечната 1977 година) книга, която би могла да направи онзи поврат, който толкова жадуват всички, сблъскали се с болестта рак - пък и с други тежки болести - ТОТАЛНОТО ЗДРАВЕ. Нормалното човешко съществуване - е, разбира се, съпътствано с малко повече грижи за себе си, но нормално, обикновено, прекрасно битие.
Ето статията:
ПСИХОТЕРАПИЯ ПРИ КОМПЛЕКСНОТО ЛЕЧЕНИЕ НА РАКА
Д.С. Чернавски., М.В. Воронов, С.О. Гримблат, И.В
Родщат. Институт по физика „Лебедев”, Руска академия на науките,
Харковски институт, Междурегионална академия на управлението на персонала"
1. За евентуалните механизми на психотерапията
Излекуването, т.е. връщането към нормално състояние, е възможно или за сметка на външните въздействия (терапевтични, хирургически и т.п.), или за сметка на мобилизацията на вътрешните ресурси на тялото. Последното играе роля в началните стадии на заболяването, а в късните етапи се случва сравнително рядко (Б. пр. – самият факт, че се случва е достатъчен човек да си каже – щом се случва, значи ще ми се случи на мен, така мисля аз). Още повемче че сега са регистрирани много такива случаи, така че ефектът на спонтанното излекуване може да се смята са реално съществуващ.
Психическото състояние играе голяма роля и в демографията. В трудовете на И.А Гундарев [1] въз основа на голям обем статистически материал е показано, че смъртността ясно корелира с такива показатели за психическото състояние като броят на самоубийствата и нивото на престъпността. Важна роля при това играе и факторът „надежда за едно по-добро бъдеще”. П време на Втората световна война смъртността сред мирното население (в бившия СССР – б. пр.) рязко нараства до средата на 1943 г., като впоследствие съществено пада, независиом от това, че през 1943-1945 г. липсва подобрение на материалните условия (пак има недостиг на храна, лекарства и т.п.) г. Според Гундарев този ефект се дължи на подобряването на духовното (психическото) състояние на обществото като цяло – след победата в Сталинградската битка се заражда надеждата за едно по-добро бъдеще.
В медицината е добре известен плацебо-ефектът, когато самата надежда, че новото лекарство трябва да помогне оказва позитивно терапевтично въздействие. Същия ефект може да предизвика и само един обикновен разговор с лекар, стига да вселява у нас надежда. Тези ефекти спадат към сферата на психотерапията.
Дълго време официалната медицина имаше негативно отношение към психотерапията, която бе категоризирана като някакъв вид шаманство. Сега ситуацията започва да се променя – психотерапията придоби широка популярност, появиха се мнозина, които наричат себе си психотерапевти. За съжаление, мнозина от тях не притежават нужната квалификация. При тази ситуация става особено актуален въпросът за молекулярните, биохимичните и биофизичните механизми на психотерапията. Отговорът на този въпрос до ден-днешен не е ясен и това е една пречка за признаването на психотерапията като обективен фактор, както и за нейното активно използване.
Тук ще обсъдим възможните механизми на психотерапията и ефекта на спонтанното излекуване на молекулярно и клетъчно ниво, което всъщност представлява предмета на предлаганото на вашето внимание съобщение. Основно внимание ще отделим на онкологичните заболявания
2. Евентуалната роля на психотерапията в онкологията.
(пропуск)
За борбата с рака се хвърлят много сили и средства, при това успешно. Сега, благодарение на развитието на хирургията, химио-, радио- и имунотерапията мнозина случаи, които в миналото са били категоризирани като безнадеждни, успешно се излекуват (с други думи, постига се дългогодишна ремисия, понякога за цял живот). Все пак обаче се запазва негативният ефект на безнадеждността, свързан с късните (а понякога и ранните) стадии на заболяването.
На този фон особено ярко изпъкват засега редките случаи на спонтанно излекуване в случаите, категоризирани като безнадеждни. Възниква задачата да се изясни какъв е механизмът на спонтанното излекуване и дали е възможно тези изключения да станат правило?
НЕКА НАПОМНИМ КАКВИ СА ОСНОВНИТЕ ДАННИ ЗА ПРИЧИНИТЕ НА ОНКОЛОГИЧНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ. СЕГА СЕ ОБСЪЖДАТ НЯКОЛКО ВЪЗМОЖНИ ПРИЧИНИ: ВИРУСНА ТРАНСФОРМАЦИЯ НА КЛЕТКАТА (ОНКОВИРУСИ), ГЕННА ТРАНСФОРМАЦИЯ (МУТАЦИЯ НА ГЕНИТЕ), ХИМИЧНА КАНЦЕРОГЕНЕЗА, И ЕПИГЕНЕТИЧНА ТРАНСФОРМАЦИЯ (ЕКСПРЕСИЯ НА БЛОКИРАНИТЕ ГЕНИ) [2]. ВСЯКА ОТ ТЕЗИ ПРИЧИНИ ДЕЙСТВИТЕЛНО МОЖЕ ДА ПРИЧИНЯВА БОЛЕСТТА. НЕЩО ПОВЕЧЕ, ВСЯКА ОТ ТЕЗИ ПРИЧИНИ И СЪЩИТЕ ЗАЕДНО ОСИГУРЯВАТ ВЪЗНИКВАНЕТО В ОРГАНИЗМА НА ТРАНСФОРМИРАНИ КЛЕТКИ С ТВЪРДЕ ВИСОКА ЧЕСТОТА. ЗАТОВА ВЪПРОСЪТ Е НЕ В ТОВА КАКЪВ Е ГЕНЕЗИСЪТ НА РАКОВИТЕ КЛЕТКИ, А В ДРУГО: ЗАЩО ЧОВЕЧЕСТВОТО ДОСЕГА НЕ Е ЗАГИНАЛО КАТО РАСА ОТ ТАЗИ БОЛЕСТ. ОТГОВОРЪТ СЪЩО СЕ ЗНАЕ: РАКОВИТЕ КЛЕТКИ СЕ ИЗВЕЖДАТ ОТ ОРГАНИЗМА ОТ ИМУННАТА СИСТЕМА, В КОЯТО УЧАСТВАТ МАКРОФАГИТЕ, НОРМАЛНИТЕ И СПЕЦИФИЧНИТЕ КЛЕТКИ-„КИЛЪРИ” И Т.П. ТУМОРЪТ ЗАПОЧВА ДА СЕ РАЗВИВА САМО АКО ВЪЗНИКНЕ ПОПУЛАЦИЯ ОТ 104 - 106 РАКОВИ КЛЕТКИ [3]. ОТ ТОЗИ МОМЕНТ НАТАТЪК ВЕЧЕ НЕ Е ВАЖНО КАКВА ИМЕННО Е „ПРИЧИНАТА”, ПРЕДИЗВИКАЛА ПЪРВИЧНОТО ПРЕРАЖДАНЕ НА КЛЕТКАТА. ТУК ИМА МЯСТО И ТАКА НАРЕЧЕНИЯТ „ЕФЕКТ НА ФУНИЯТА – МНОГО ПРИЧИНИ ВОДЯТ ДО ЕДНАКЪВ РЕЗУЛТАТ [2].
ИСТИНСКАТА ПРИЧИНА ЗА НАЧАЛОТО НА РАЗВИТИЕТО НА ТУМОРА Е СЛАБОСТТА НА ИМУННАТА СИСТЕМА, КОЯТО Е ДОПУСНАЛА РАЗРАСТВАНЕТО НА ПОПУЛАЦИЯТА НА ИЗРОДЕНИТЕ КЛЕТКИ ДО КРИТИЧНИ РАЗМЕРИ. ИММУННАТА СИСТЕМА ПРОДЪЛЖАВА ДА СЕ БОРИ С ТУМОРА ПО ВРЕМЕ НА ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ СТАДИИ. ФАКТИЧЕСКИ РАКОВОТО ЗАБОЛЯВАНЕ Е ИСТОРИЯ ЗА БОРБАТА МЕЖДУ ДВЕ ПОПУЛАЦИИ: МЕЖДУ ЗЛОКАЧЕСТВЕНИТЕ КЛЕТКИ И ЛИМФОЦИТИТЕ - КИЛЪРИ. БОРБАТА ПРОТИЧА С ПРОМЕНЛИВ УСПЕХ, ТАКА ЧЕ СА ВЪЗМОЖНИ ПЕРИОДИЧНИ РЕЖИМИ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО [4,5]. ЗАДАЧАТА НА ТЕРАПИЯТА Е ДА СЕ ПОМОГНЕ НА ЛИМФОЦИТИТЕ ДА НАДВИЯТ ТУМОРА, ВСЯКА ЕДНА ТЕРАПИЯ БЕЗ ПОМОЩТА НА ЛИМФОЦИТИТЕ Е БЕЗСИЛНА. ЗАТОВА ПРИ АНАЛИЗА НА ЕВЕНТУАЛНИТЕ МЕХАНИЗМИ НА ПСИХОТЕРАПИЯТА НА ПЪРВО МЯСТО ТРЯБВА ДА СЕ ОБЪРНЕ ВНИМАНИЕ ВЪРХУ ВЛИЯНИЕТО НА ПСИХИЧЕСКОТО СЪСТОЯНИЕ ВЪРХУ ИММУННАТА СИСТЕМА.
3. Влияние на висшата нервна дейност върху иммунната система.
Психотерапията, включително уфуктът "плацебо" е нещо като верига, която се състои от редица брънки. Първата брънка е информационното въздействие върху пациента от страна на друг човек (лекар, шаман и др ) или от страна на обкръжението. Има се предвид речевото въздействие (разговор, молба и т.н.), визуална и звукова символика (музика, танци) и имитация на въздействие (плацебо). Във всички тези случаи въпросната информация постъпва в кората на главния мозък, където подлежи на обработка. В резултат на това стават промени в организма и в частност - в иммунната система. Постъпващата отвън информация съдържа смислова (семантична) и (конотативна или интуитивна) части. И двете компоненти се използват за общата цел: рецепцията и разпознаването на предявения външно (отвън) образ. Разликата помежду им е в това, че при смисловото (логическото) разпознаване образите са обособени момежду си по-ясно, отколкото при конотацията (интуитивното разпознаване). В последния случай образите частично се препокриват и дори се сливат.
Смисловата компонента на информацията се предава главно с помощта на изказа (речта) или ясните символични действия (като, например, в случая с плацебо). Емоционалната или интуитивната компонента може да се предава последством интонацията, музиката, ароматите и т.п. Смисловата част се обработва предимно в лявото полукълбо на мозъка [6], а емоционалната, интуитивно-образната - в дясното.
Оттук възниква първата задача – да се разбере как действат различните мозъчни полукълба върху имунната система.
Корелацията на имунните показатели с доминирането на лявото и дясното полукълба се отбелязва и при здравите хора. Съгласно данните на D.H. Kаng at al (дава се по [8]) при хората с устойчива доминантна роля на дясната ръка (десняците), но с различни показатели на енцелографичното доминиране се наблюдават различия на имунната реакция.
В случай на доминираща лява хемисфера се отбелязва по-висока активност на натуралните клетки-килъри, но по-ниско съдържание на имуноглобулин М в кръвния серум. В случаите, когато доминира дясното полукълбо, картината е обратна.
Въз основа на тези данни може да се направи изводът, че върху активността на натуралните килъри може да въздейства на първо място смисловата компонента на информационното въздействие.
Втората задача е да се изяснят молекулярните механизми на влиянието на висшата нервна дейност върху активността на натуралните клетки-килъри. Механизъмът на въздйствие на килърите-лимфоцити в общи линии е известен (9), открити са редица вещества, спомагащи за активизацията на цитотоксичните (свойствата да ликвидират изродените клетки – б. адапт.) свойства на естествените килъри. По време на контакта килърът въвежда в клетката-мишена факторите на апоптозата (програмираното загиване на клетката) (10). Сред тах са налице адренокортикотропеният хормон (АКТГ), меланоцитостимулиращият хормон (МСГ) и бетаендорфинът (11). Важно е да се отбележи, че АКТГ и бета-ендорфинът са изместни като хуморални фактори за поддържане на интереса, жаждата за живот. Известно е също така, че бетаендорфинът отстранява информационното претоварване и в това си качество е известен на клиницистите като ендогенен опиат. Тези хормони също се произвеждат от главния мозък - в хипофизата.
От друга страна е известно, че кортикостероидните хормони, стимулиращи гликонеогенезата, потискат клетъчния имунитет [12].
Оттук следва, че не всяко въздействие върху мозъка стимулира клетъчния имунитет, възможен е и напълно противоположен ефект. Това означава, че психотерапевтичното въздействие трябва да е избирателно, т.е. да съдържа ценна информация, изразена достатъчно ясно. В тази светлина става ясно каква е ролята на лявото полукълбо при стимулирането на клетъчния имунитет. Същевременно ролята на дясната хемисфера, обслужваща неосъзнатата част на психиката като водеща при регулирането на другите видове имунитет се признава от повечето изследователи.
4. Ефикасност на психотерапевтичното въздействие.
Предварително ще направим няколко забележки.
Първо, резултатът на смисловото и емоционалното въздействие може да бъде различен, дори противоположен.
Второ, ефектът зависи от реакцията на пациента към дадено въздействие.
С други думи, психотерапията е диалог с пациента, в резултат на който последният се научава по-ефикасно да използва вътрешните си сили, като променя вектора на насочеността на емоциите, възникващи при рецепцията на информацията.
Трето, обективните данни за ефикасността на психотерапията са налични само за случая с плацебо. В останалите случаи е много трудно да се контролира въздействието и се налага да разчитаме на оценките на психолозите (и психиатрите), които често са субективни.
Психотерапевтичният диалог е една от централните проблеми на терапията. Целта е да бъде обучен пациентът да мобилизира вътрешните си сили за борбата с болестта. Много е важен самият процес на обучение, като върху това се обръща внимание в [13].
Ще отбележим, че думата "обучение" тук следва да се разбира в донякъде по-различен смисъл, отколкото в теорията на разпознаването. В последния случай става дума за обучаването на информационната (диагностичната) подсистема, докато в първия – за обучение на ефективната система, т.е. за обучаване на такива умения като писането, придвижването в изправено състояние (прохождането при малките деца) и т.н. – с други думи, за овладяването на процеса на управление на собствения организъм. Между тези понятия има разлики, но и общи неща. Резултатът от обучението при разпознаването е идентификацията на предявения образ с еталона. Резултатът при прохождането е избор на определена последователност от съкращаване на мускулите, необходима за постигането на определена цел. Впоследствие усвоената последователност се запаметява и се приема като еталон на процеса. Същото се отнася и до избора на последователност на синтеза на хормоните при стимулирането на имунитета. Обучаващо множество тук е комплексът от прецеденти, натрупан в резултат на опитите и грешките. Ролята на вниманието тук се играе от ценността на страничната информация, спомагаща за избора на един или друг вариант. Ценността на тази информация се изяснява след известно време чрез сравняването на очаквания (прогнозирания) резултат с реалния. В случай на потвърждаване, резултатът от обучението се фиксира (закрепва). В противен случай страничната (вторичната) информация се възприема като дезинформация, а обучението като безрезултатно.
В тази картина психотерапията играе роля на регулатор на вниманието и, както и при разпознаването на образа, може както да спомогне за обучението, така и да го възпрепятства. Оттук проличава колко важна роля играе в психотерапията очакването или, което е същото, прогнозата за резултата. При това от важно значение са три фактора: самата прогноза, времето за прогнозиране (очакване) и оценката на прогнозата.
Така, ако очакванията на пациента са, че резултатът ще е много позитивен и получен за кратко време, то тогава резултатът от съпоставката с реалността най-вероятно ще е отрицателен, а психотерапевтичното въздействие – безуспешно, а може би дори вредно.
Напротив, ако пациентът се смири с умерената (или дори слабо благоприятна) прогноза, то тогава се повишава вероятността от положителен резултат при съпоставката. Много е важен този елемент на слабата прогноза, като предричането на липсата на реалистичност на някои от резултатите. Така например, ние не можем да твърдим, че негативната нагласа ще даде 100% резултативност, но със сигурност можем да твърдим, че негативната нагласа НЯМА да даде такъв резултат. За обучението са необходими: ЖЕЛАНИЕ, ТЪРПЕНИЕ, УПОРИТОСТ И УБЕДЕНОСТ В УСПЕХА.
И така, позитивният резултат, успешността на психотерапията е възможна при спазването на следните условия (които са задължителни):
1.ПАЦИЕНТЪТ ТРЯБВА ДА ЗНАЕ ЗА СВОЕТО СЪСТОЯНИЕ (НЕ МОЖЕ ДА СЕ ВОЮВА С ВРАГ, НИТО ДА СЕ СЪТРУДНИЧИ С ПРИЯТЕЛ, БЕЗ ДА ИМАШ ПРЕДСТАВА ЗА ТЯХ).
2. ПАЦИЕНТЪТ ТРЯБВА ДА ПОЧУВСТВА УБЕДЕНОСТ В СОБСТВЕНИЯ СИ КЪСМЕТ. Например, че точно навреме е открито ново лекарство (или процедура) и той може да се възползва от тези блага, или това, че най-после е получил възможността да има подкрепата на една квалифицирана психотерапевтична помощ. Тази убеденост (връщането на надеждата за оздравяване, вяра в излекуването) е стимул за мобилизация на вътрешните сили на организма.
3. НИВОТО НА ОЧАКВАНЕ НА ПОЗИТИВЕН ЕФЕКТ НЕ БИВА ДА Е ПРЕКАЛЕНО ВИСОКО, А ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ВРЕМЕТО НА ОЧАКВАНЕ ТРЯБВА ДА Е ДОСТАТЪЧНО ГОЛЯМА. В противен случай стимулът изчезва, настъпва разочарование, надеждата намалява и мобилизацията на силите не се случва (не се извършва).
4. ДОРИ ПРИ НЕСЪВПАДАНЕ НА ПОЛОЖИТЕЛНАТА ПРОГНОЗА С РЕАЛНОСТТА ТРЯБВА ДА ОСТАВА НАДЕЖДАТА, ЧЕ В БЪДЕЩЕ ОЧАКВАНИЯТ РЕЗУЛТАТ ЩЕ СЕ РЕАЛИЗИРА.
Изпълнението на първото условие зависи главно от лекаря, на второто и третото – в най-голяма степен от пациента и от социалната му среда.
Сега ще споменем за условията, които са допълнителни (в смисъла на принципа за допълване на Бор). Така например, второто означава, че пациентът е длъжен да приеме със смирение своето положение, да не очаква колкото се може по-бързо (форсирано) оздравяване и да не предприема активни крачки за целта, като търпеливо продължава предписаното му лечение и обучението си за новите начини за възприемане на информацията. Третото условие означава, че смирението НЕ бива да води до пасивност и жаждата за живот трябва да се запази на достатъчно високо ниво.
Съществуват редица допълнителни условия, които в отделните случаи стават необходими.
1. Концентрацията на енергията във вид на гняв, която е необходима за работа с визуализирания образ на тумора (с възможно впоследствие "рафиниране" на емоцията „гняв”, свеждането й до по-изтънченото чувство на търпение – задължителното условие № 3).
2. В случаите, когато при пациента има високо значима загуба като смърт на близък, уволнение, обезверяване, е необходимо връщането на надеждата за качествен живот без загубата (или чрез евентуално връщане на загубеното, респективно нова работа и т.п.).
3. Умение да се приема животът във всичките му форми, такъв, какъвто е, със смирение и благодарност.
5. Спонтанни ремисии на онкологичните заболявания.
Уместно е да направим редица предварителни забележки.
Първо, засега са малко регистрираните случаи на спонтанна ремисия и затова още не може да става дума за достоверна статистика.
Второ, в тези случаи е липсвало психотерапевтично въздействие. По-точно то не е било фиксирано, но разбира се е имало такова от страна на обкръжението и то е могло да изиграе психотерапевтична роля.
Известни са и са описани [15] случаи на стабилна спонтанна ремисия на тумора на Гравиц (хипернефрома – тумор на бъбреците). Този тумор се развива много бързо (примерно за една година), широко метастазира, резистентна е по отношение на традиционните клинични терапии и на практика се смята за неизлечима. Имунотерапията – въвеждането на лимфокинин- активирани „килъри” и интралевкин-2 – понякога довежда до намаляването на размера на тумора над два пъти, но засега устойчивата и дълговременна ремисия е въпрос на бъдеще (14).
Въпреки това са отбелязани случаи на спонтанна дългогодишна ремисия на тумора на Гравиц, достоверно диагностициран чрез биопсия на метастазите [15]. Тъй като в тези случаи не е била провеждана имунотерапия, разумно е да се предположи, че ремисията е възникнала за сметка на мобилизацията на собствените имунни сили по гореописаната схема. Макар че външен психотерапевтичен източник тук не е бил фиксиран, разумно е допускането за това, че все пак е имало такъв.
Описани са също така отделни наблюдения за спонтанна ремисия на първична лимфома на главния мозък [17]. Известни са случаи на спонтанно преустановяване на инфилтрираща астроцитома (низко ниво) на мозък при деца. Бихме искали да продължим този списък, но засега той обективно е кратък. Разумно е да се допусне, че и втези случаи причина за ремисията е била спонтанната мобилизация на имунните сили.
(…)
Първият етап на всяка реакция е рецепцията (приемането) на информацията и нейната оценка. В случая с онкопатологията, според нашите наблюдения, това е информацията за съществените и необратими загуби (близък, работа, вяра). В този случай се губи надеждата като начин за прогнозиране на желаното. В отговор на загубата на надежда може да има реакции от различен род: гняв, смирение и (най-често) - страх. Страх от самотата, от бедността, болестта и смъртта (свои или чужди), страх от наказание (включително дори след смъртта, при вярващите).
Страхът в широкия смисъл на думата е способността на системата да се съкращава, свива, да заема по-малко място. Тази способност присъства на всички нива на тялото (клетка, орган, система, организъм) и психиката (в съзнанието и в несъзнаваните му дялове). Затова адекватният (дозиран и управляем) страх е необходима структура и процес, които се обезпечават (подсигуряват) от специални механизми. На страха противостоят надеждата за по-добро бъдеще и Вярата в по-доброто бъдеще. Тези структури също имат свои механизми за обезпечаване (поддържащи системи) - АКТГ, бета-ендорфин, серотонин, дофамин и норадреналин в различни съчетания. Хармоничното взаимодействие между страха и вярата осигурява адекватното редуване на процесите на свиване и разширяване при физиологичното, психическото и социалното функциониране на даден човек.
При поставяне на онкодиагноза върху първичната загуба на надежда се наслагва вторичната - страхът от смъртта (нерядко препокриващ се със страха от наказание), който освен всичко останало придобива реални времеви параметри.
В такъв случай при нас възниква съвсем реална структура, която изисква да се въздейства върху нея – това е структурата, наречена страх. От дълбинните нива страхът се изтръгва на повърхността, заема водещо място в системата на иерархиите и без да срещне съпротивата на надеждата и вярата напълно завладява системата. Като резултат от това следва "свиването” във всички сфери на дейност, включително на жизнена дейност (на ниво организъм). Хормоните на страха, включващи в комплекса си кортикостероиди, предизвикват парализа на имунните реакции. Процесът започва да набира скорост. Възвръщането поне на първичната надежда (при компенсиране на загубата, например при намиране на нова работа) забавят развитието на процеса. Същевременно, обратното развитие, тоест рязкото активизиране на имунитета са възможни, според нас, при завръщането на надеждата от първи и втори род, тоест при спазване на изложените условия 1 и2 (основни условия) и 2 -то допълнително условие.
Ето как описва състоянието си болна от рак с метастази в мозъка, след като окончателно се убеждава в това, че диагнозата й е поставена правилно:
И ето ме – досущ съм кукла-неваляшка,
захвърлена на каменния под
Разбита съм, лишена от опора
Но и сломена, па макар и скришом
аз все пак тая надежда
счупеното да поправя
след удара болезнен и жесток.
(…)
Безизходицата, загубата на надежда като загуба на опора, желание да бъде поправено счупеното – това е квинтесенцията.
Планът на терапевтичните интервенции в този случай изглеждаше по следния начин:
1. Създаване на общ език.
2. Показване на възможността за оздравяване (връщане на надеждата, 2-ро задължително условие).
3. Трансформиране на страха, като се промени пространственото усещане за страх – от външен (доминиращ - "аз съм обзета от страх) към вътрешен (управляем - "аз си имам един страх").
4. Промяна на вектора на отношението към страха от негативното ("аз искам да се отърва от страха") към позитивното отношение ("аз мога и искам да приема страха, защото той ми е необходим под формата на предпазливост, предвидливост, отговорно отношение").
5. Активизиране на гнева, префинено впоследствие до търпение, търпеливост (допълнително условие 1).
6. Помощ за формирането на състоянието благодарност-праведност (допълнително условие 3).
За необходимостта от създаване на общ език предпоставка е наличието на пречка за взаимно разбиране. Тази пречка и последица от вродената индивидуалност и личния неповторим опит. Психическите структури на всеки човек са толкова индивидуални, че описващите тези структури думи се възприемат от всекиго по свой си начин.
Между хората съществува "слой на размесването (смесването)", за чието преодоляване се необходими като минимум три условия :
1) съответна енергия,
2) кохерентност ("кумулативно жило"),
3) наличие на „слой на разбъркване (смесване)" от общи или сходни елементи на информация – избори на възможни действия. Последното условие е най-трудно осъществимо и именно то изисква обозначаваните от психотерапевта вътрешни действия да извикват у пациента същите образи като при терапевта. Във връзка с това, че работата с пациента се води на ниво несъзнавано (подсъзнание), абстрактните, не възприемани предметно (конкретно) понятия (Надежда, Вяра, Благодарност, Търпение, страх, гняв) трябва да бъдат „визуализирани”, показани като образи, чиято същност се възприема и от терапевта, и от пациента еднозначно.
Съвместната работа с тези образи върви само в процеса на обучение, а после пациентът редовно работи с тях самостоятелно. За тази цел бяха използвани с конкретната пациентка, за която става дума, образите на годишните времена, цветовете и другите признаци на елементите на пентаграмата "У Син", при това последователността на образите характеризираше "графика" на процесите на преодоляване на пречките. При тази пациентка това редуване се асоциираше с придобиване на опора.
Със музиката на китайски медитации
Въртене на дъгата цветна на "У Син",
Намиране на босоногата опора
На колелото на живота в кръговрата.
За "графика" (набелязването) в пространството бяха използвани 7-те нива на човека (моделът на "матрьошката"), където на нивото на "минерала" пациентката поставяше предмета, символизиращ страха (20). В резултат на това мислено действие страхът преминаваше от външното пространство (средата) във вътрешното. При наблюдаването на този предмет (обект) в "мястото на спокойствие" (на това място в спомените на пациентката, където тя изпитваше най-голям комфорт) този предмет започна да се трансформира в нейните фантазии, преобрази се, започна да се одухотворява, като премина на ниво "растение", после - "животно" и т.н. В този вид страхът вече можеше да бъде приет. Освен това пациентката беше обучена на техниката на така наречените "управляеми сънища", където успяваше да преобрази родените от подсъзнанието негативни образи в позитивни.
(….)
Възможността за оздравяване се демонстрираше чрез запознаването на пациентката с истории на заболяването на хора, на практика излекувани при наличието на сходна патология. Случаите на самоизлекуване също бяха направени нейно достояние, но без да се акцентиръ върху тях, за да не бъде отвлечена от процеса на активна самостоятелна работа.
За активизирането на гнева преднамерено бяха активизирани съответните спомени, след което й бе предлагано да визуализира тумора и неговите елементи, както и лимфоцитите-килъри. При това образите на килърите трябваше да са много по-агресивни от образите на тумора. Пациентката си представи тумора като медуза, а метастазите като парченца от пипалата й, докато килърите-лимфоцити бяха мънички, но адски зли и нахъсени зъбати акули със здрави стомаси, които захапваха тумора, откъсваха парченца от него, изяждаха плячката си без остатък, а изяденото моментално се разграждаше в стомасите на тези безмилостни „хищници”.
Особено сложно се изпълнява задачата за формиране на състоянието на благодарност. Според нашите представи, благодарността се проявява (т.е. присъства по презумпция (изначално) на духовно ниво) там, където на животинско, първосигнално ниво присъства емоцията - радостта.
Радостта се осъзнава и се превръща в чувство, чувството се "рафинира (става по-изтънчено)" и се превръща в състоянието благодарност. По всичко личи, в системообразуващата триада на нравствената личност (Р.Г.Баранцев),(21) дълг (емоция)- призвание (материя) - любов (информация), трябва дългът да бъде заменен с благодарност. Или да се направи тази фигура обемна, като се превърне в пирамида, в основата на която е триадата на Р.Г.Баранцев, а на върха - благодарността.
Ако се проследи семантиката на това понятие, то ще се окаже, че това е "подарено благо". Но кой изпитва нужда от такова благо? Онзи, на когото е подарено, или подаряващият? Налага се да признаем, че това е благо (състояние), което получава благодарящият. Вместо тези сложни разсъждения пациентът има нужда от конкретен образ. И тъкмо пациентите намериха този образ: при много хора беше открито, че образите, които се появяват при асоциациите с благодарността, имат цвета на злато ("стълб с цвят на злато", "златисти облаци" или "златиста пелена", какъвто беше образът в описвания тук случай).
Пациентката премина пълен курс химиотерапия и лъчетерапия, ефектът от лечението може да бъде наречен много добър, обичайните при терапиите усложнения бяха понесени много леко. Какъв е приносът на психотерапията в това според представите ни е невъзможно да се оцени. Статистически правилно да се оцени приносът на психотерапията общо взето е една сложна задача, тъй като добрият онколог почти със сигурност работи "стихийно" и като психотерапевт, като внушава на пациента вяра в излекуването, демонстрирайки за целта подходящи случаи от практиката.
Едно от основните твърдения в настоящата статия е това, че само праведниците са способни да се самоизлекуват. Звучи като цитат от книга – и наистина това е цитат (виж А.И. Солженицин, "Раковият корпус").
Литература
1.Гундаров И.А., "Почему умирают в России, как нам выжить?", Москва, 1995 г.
2.Шапот B.C. "Биохимические аспекты опухолевого роста", Москва,
"Медицина", 1975.
3.Зедгинидзе М.С. В сб. "Взаимодействие нормальных киллеров и опухолевых
клеток", Москва, стр. 102-108, 1983.
4.Романовский Ю.М., Степанова Н.В., Чернавский Д.С. "Математическая
биофизика", М. "Наука", 1984.
5.Степанова Н.В., "Динамика иммунной реакции при развитии
при злокачественном росте", "Биофизика", т. 24 № 5, стр. 890, 1979.
6.ДамазиуА.П., Дамазиу А. "Мозг и речь", журнал "В Мире Науки",
№11-12, стр.55-61, 1992.
7.Лисяный Н.И., Горобец Д.Б., "Асимметричная регуляция корой головного
мозга клеточного и гуморального иммунитета у мышей", Тезисы докладов V-го
Всесоюзного симпозиума "Взаимодействие нервной и имунной
системы",Ленинград - Ростов-на-Дону, стр. 15-16. 1990.
8.Абрамов В.В.,Абрамова Т.Я.,"Асимметрия нервной, эндокринной и иммунной
систем", Новосибирск, "Наука", 1996.
9.Брондз В.Д., Дризлих Г.И. "Иммунология опухолей", "Молекул. Биология",
т.11, № 2, с. 253-285, 1977.
10.Warren H.S., Smyth M.J., "NK cells and apoptosis", "Immunolog. and Cell"
Biol.V.77, N 1, p. 64-75, 1999.
11.Angeli A., Masеra R.G., Gript G., "Stress, ritmi circadiani e attivita NK",
"Gerontol",v. 42, N 9, p. 663-666, 1$94'
12.Кендыш И.Н. "О роли глюкокортикоидов в регуляции углеводного
обмена в печени", "Усп. Совр. Биол." Т. 74, № 3(6), стр. 781-799, 1972.
13.Родштат И.В., "Плацебо как мотивированная форма обучения в контексте
КВЧ-терапии", "Миллиметровые волны в медицине", Москва, ИРЭ АН СССР,
т. 1 стр. 166-174, 1991.
14. Ройт А. "Основы иммунологии", М. Мир, 1991.
15 Вуд М.Е., Банн П.А., "Секреты гематологии и онкологии", Москва,
Из-во "Бином", 1997.
16.Герман Э., Прусиньски А., "Неврологические синдромы в клинике
внутренних болезней", Варшава, Польское государственное медицинское
издательство, 1969.
17.Rubin М., Lifinan I. "Et al Spontaneous temporary remisson in primarary
CNS lymphoma", "J. Neurol Sci.", v. 14, N 2, p. 175-177, 1987.
18.Бройтигам В., Кристиан П., Рад М., "Психосоматическая медицина",
Москва,Из-во ГЭОТАР медицина, 1999.
19.Фрейджер Р., Фрейдимен Дж., "Личность: теории, эксперименты,
упражнения (психологическая энциклопедия)", С-кт Петербург, Издательский дом
"Нева", Москва, Олма-пресс, 2001.
20.Воронов М.В. "Психологические основы успеха", Киев, "НИКА-ЦЕНТР",2003.
21.Баранцев Р.Г. "Универсальная динамика триадических структур в науке, искусстве, религии", в сборнике "Языки науки-языки искусства", Суздаль, М., 2000г.
АНОТАЦИЯ
Авторите излагат гледището си за някои възможни механизми на психотерапевтично въздействие, в частност при комплексната терапия на онкопатологията. В труда са дава списък на условията, необходими за ефикасното влияние на психотерапевта върху хода на репаративните процеси при лечението на ракови болни. Тези условия са: информираност, оптимизъм, търпение, активно участие на пациента в съвместната работа и умение да бъде благодарен (в широкия смисъл на думата). В работата се дава кратък разбор от практиката на единия от авторите на това научно изследване.
КЛЮЧОВИ ДУМИ.
Психотерапия, онкопатология, надежда, търпение, благодарност, слой на смесване, транс, самоизлекуване, праведност.
Редактирано от Buba67 на 28.03.09 20:41.
|
ПСИХОТЕРАПИЯ И ЛЕЧЕНИЕ НА РАКА №2
