Размишлявала съм по въпроса, но винаги съм изключвала стреса сато причина, щото ако трябва да се изразя като някои мои "приятели" , съм ПЕРДЕ. Не се впечатлявам особено и съм доста гъвкава в адаптацията към ситуациите в дадения момент. Така, че това отпада. Но има други по-вероятни причини:
1 . мензиса ми дойде на 10- годишна възраст. По книжките го пише като една от причините за РМЖ.
2. двамата ми дядовци си умряха от рак - единия от дебело черво, другия - на съединителната тъкан ( мезенхимиом ).
3. вуйчо ми беше с рак на черен дроб;
4. едната ми прабаба умря от рак на кожата.


Та, по-скоро наследственоста, в комбинация с №1 и като добавка Чернобил са причината за заболяването ми.

В интерес на истината, по времето когато открих тумора бях на работа в Дубай, настрани от децата си и макар да ги виждах през няколко месеца, може би липсата им може да се брои като стрес.

На мен друго ми прави впечатление - всеки от нас познава поне по няколко кофти човека, които окото им не мигва да те наранят физически или психически, да малтретират деца или животни, да създават проблеми просто заради идеята да смачкат някого... Та, аз не познавам нито един от тях, който да боледува от злокачествено заболяване. Обратното - във форума ми направи впечатление точно любовта към животните, взаимопомощта, което предполага доброта, а от там и неволно страдание при нещастията на другите. И това се случва всеки ден при най-различни ситуации. Според мен СТРЕС е точно това. Да плачеш докато гледаш новините щото някой идиот баща е убил от бой детето си , да се молиш за Ралица, която даже не познаваме лично, да трепериш, ако детето ти не се върне в определения час... Та мисълта ми беше, че СТРЕСА има различни форми, които са почти незабележими, но подсъзнателно се отразяват. Но на определен вид хора.

Отплеснах се от темата, ама днес ми е малко тъжен ден и затова...