ПЕНСИИ ЗА ИНВАЛИДНОСТ ПОРАДИ ОБЩО ЗАБОЛЯВАНЕ

Пенсии за инвалидност поради общо заболяване
- Предпоставки за възникване право на пенсия за инвалидност
Пенсиите за инвалидност са уредени в Раздел втори на Глава шеста от Кодекса за социално осигуряване. В посочения раздел на кодекса се съдържат правилата относно правото и размера както на пенсиите за инвалидност поради общо заболяване, така и на пенсиите за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест. Общият белег между тях освен инвалидността е, че и двата вида пенсии са пенсии, свързани с трудовата дейност на хората. Осигурените лица имат право на пенсия за инвалидност, когато са загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време. Право на пенсия за инвалидност имат лица с 50 и над 50 на сто загубена работоспособност.И при двата вида пенсии за инвалидност намалената работоспособност се установява от едни и същи органи това са органите на експертизата на работоспособността териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК).
Общи правила по отношение и на двата вида пенсии законодателят е придвидил по отношение пораждане правото на пенсия и срока, до който се изплащат те. Основният принцип е, че правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизиране, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа, както и за инвалидите по рождение или с придобита инвалидност до постъпване на работа - от датата на заявлението до ТЕЛК (НЕЛК), ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК).
Следва да се има предвид, че инвалидността е състояние, което се установява от посочените органи за определен срок. Това е и срокът, за който се изплаща пенсията за инвалидост. След изтичане на посочения в експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК) срок пенсионерът се явява на преосвидетелстване и експертните органи правят отново оценка на неговата работоспособност. Съобразно тази експертна оценка е възможно пенсията да продължи да се изплаща в същия размер, да се повиши или намали в зависимост от това дали е увеличен или намален процентът на загубена работоспособност, както и да се прекрати изплащането й, ако се установи, че степента на намалена работоспособност е под 50 на сто, което означава, че отпада правното основание за получаването й. Единствено изключение от това правило законодателят е направил само по отношение на лицата, които са навършили възрастта изискуема за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от кодекса- техните пенсии се отпускат пожизнено.
* При определяне на нова дата на инвалидизиране на работещите лица с трайно намалена работоспособност, на които при следващото преосвидетелстване е определен по-висок процент трайно намалена работоспособност поради влошаване на здравословното им състояние, което не им позволява да продължат да работят при същите условия на труд, към които са се приспособили, правото и размерът на пенсията се определят спрямо новата дата на инвалидизиране само при постъпило заявление от лицето, ако това е по-благоприятно за него. На лицата, на които при последното преосвидетелстване не е определен процент трайно намалена работоспособност, както и на лицата, които след изтичането на срока, за който е определен процент трайно намалена работоспособност, не са се явили за преосвидетелстване и по медицинската документация се установи, че са възстановили работоспособността си, или са работили като работоспособни пълноценно, но се е влошило състоянието им, за нова дата на инвалидизиране се определя датата, на която са станали неработоспособни и спрямо тази дата се определя правото и размерът на пенсията при постъпило заявление от лицето, ако това е по-благоприятно за него.

След тези най-общи постановки, които се отнасят до всички видове пенсии за инвалидност, по-нататък ще бъдат разгледани специфичните особености на всеки вид пенсия.
Основната предпоставка, която следва да е налице, за да се отпусне пенсия за инвалидност поради общо заболяване, както беше вече посочено, е лицето да има загубена работоспособност (инвалидност) поради общо заболяване 50 и над 50 на сто. Загубената работоспособност под 50 на сто (може и да е трайна) е факт, който е ирелевантен в пенсионното право. Второто условие, което законодателството поставя по отношение на този вид пенсии, е да е налице определен осигурителен стаж. Това изискване е диференцирано според възрастта на осигуреното лице, а не според степента на намалената работоспособност. Изискването за минимален осигурителен стаж е уредено в чл. 74 от кодекса. Съгласно тази разпоредба осигурените лица придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, както следва:
1. до 20-годишна възраст и за слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа - независимо от продължителността на осигурителния стаж;
2. до 25-годишна възраст - една година;
3. до 30-годишна възраст - 3 години;
4. над 30-годишна възраст - 5 години;
Това условие се преценява към началната дата на инвалидността, т.е. определената от компетентните медицински органи дата на инвалидизиране. Специални правила по отношение правото на пенсия законодателят е предвидил по отношение на слепите по рождение и ослепелите преди постъпването им на работа, за които е необходимо да имат една година осигурителен стаж до датата на заявлението за пенсия. По същия начин е уредено правото на пенсия и на инвалидите по рождение и с придобита инвалидност до постъпването им на работа.
Когато лицето има осигурителен стаж от различни категории, при определянето на продължителността му за правото и размера на пенсията за инвалидност поради общо заболяване осигурителният стаж не се превръща от една категория в друга.
През 2004 г. беше направено изменение и допълнение в правната уредба на пенсиите за инвалидност поради общо заболяване, едно от които е създаването на ал. 3 в чл. 74. Според този текст, пенсия за инвалидност поради общо заболяване не се отпуска на лица, на които е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Важен момент в правната уредба на пенсиите за инвалидност поради общо заболяване е началният момент на пораждане на правото. Съгласно чл. 73, ал. 1 от КСО правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизиране, а за слепите по рождение и за ослепелите до постъпването им на работа, както и за инвалидите по рождение или с придобита инвалидност до постъпване на работа- от датата на заявлението за отпускане на пенсия. Към тази дата лицето трябва да има изискващия се осигурителен стаж по чл. 74 от КСО. Съгласно чл. 94, ал. 1 от КСО пенсията за инвалидност поради общо заболяване се отпуска от датата на инвалидизиране, ако заявлението с необходимите документи е подадено в териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) в шестмесечен срок от тази дата. В противен случаи пенсията ще се отпусне от датата на подаване на заявлението в ТП на НОИ. Това е общият принцип, съобразно който се преценява началната дата на пенсията за инвалидност поради общо заболяване.
Алинея втора от тази разпоредба, регламентира хипотеза при която не се прилага това общо правило. Съгласно тази алинея, пенсия за инвалидност се отпуска от датата на заявлението до ТЕЛК (НЕЛК), ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК).
Алинея втора на чл. 94 от КСО е създадена през 2004 год. Целта на тези промени е да се защитят правата на инвалидите, които поради дългото време на приключване на процедурата при освидетелстване, загубваха правата си на пенсия за минало време поради прилагането на чл. 94 от КСО и визирания в него 6-месечен срок.
Като се има предвид всичко казано дотук по отношение пораждане на правото на пенсията за инвалидност и началната дата на нейното отпускане, може най-общо да се направи следният [re]извод: когато заявлението заедно с необходимите документи е подадено в ТП на НОИ в шестмесечен срок от датата на инвалидизиране, пенсията се отпуска от датата на инвалидизиране. Прилага се общият принцип на чл. 94, ал. 1 от КСО. При положение че шестмесечият срок по чл. 94 е пропуснат, пенсията за инвалидност се отпуска от датата на заявлението до ТЕЛК (НЕЛК), ако заявлението заедно с необходимите документи е подадено в ТП на НОИ в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК, съгласно чл. 94, ал. 2 от КСО. Ако е пропуснат едномесечният срок от влизане в сила на експтертното решение на ТЕЛК (НЕЛК), пенсията се отпуска от датата на подаване на заявлението в ТП на НОИ, съгласно чл. 94, ал. 1от КСО.

- Размер на пенсията за инвалидност поради общо заболяване
Преди всичко следва да се отбележи, че със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2006 г. бяха извършени промени в Кодекса за социално осигуряване, едно от които е промяната в чл. 75, който урежда начина за определяне размера на пенсията за инвалидност поради общо заболяване. Според това изменение размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по един процент за всяка година година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж. Новото в посочения текст е, че както при пенсиите за осигурителен стаж и възраст, така и при пенсиите за иналидност поради общо заболяване, в размера им ще участват и месеците осигурителен стаж.
Изменението на текста влиза в сила от деня на обнародване на закона в “Държавен вестник”, или от 27.12.2005 г. и се прилага при отпускане на пенсии за инвалидност поради общо заболяване с начална дата след 26.12.2005 г.
Съгласно разпоредбата на алинея 2 на чл. 75 от Кодекса за социално осигуряване когато към датата на инвалидизирането осигуреното лице е на възраст, по-ниска от възрастта по чл. 68- навършената възраст,съгласно кодекса при която се придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, разликата между възрастта му и възрастта по чл. 68 се признава за осигурителен стаж. При определяне на пенсията признатото време и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж се умножават с коефициент, както следва:
1. за лица с намалена работоспособност над 90 на сто - 0,9;
2. за лица с намалена работоспособност от 71 до 90 на сто - 0,7;
3. за лица с намалена работоспособност от 50 до 70,99 на сто - 0,5.
Съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 4 от кодекса, размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване не може да бъде по-малък от:
1. за лица с намалена работоспособност над 90 на сто - 115 на сто от минималния размер по чл. 70, ал. 7 от кодекса, който с Постановление на министерски съвет № 180 от 20 юли 2006 година е определен в размер на 85 лева.
2. за лица с намалена работоспособност от 71 до 90 на сто - 105 на сто от минималния размер по чл. 70, ал. 7 от КСО;
3. за лица с намалена работоспособност от 50 до 70,99 на сто - 85 на сто от минималния размер по чл. 70, ал. 7 от КСО;
На лицата до 20-годишна възраст и за слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа, които имат осигурителен стаж до една година, пенсиите се определят в минималните размери по чл. 75, ал. 4 от кодекса. След навършване на една година осигурителен стаж пенсиите се определят по реда на чл. 75 – 77 от кодекса.
Доходът, от който се изчислява размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето.
Индивидуалният коефициент за определяне на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя по реда на чл. 70, ал. 3 – 6 от КСО до датата на инвалидизирането, а за слепите и инвалидите по рождение или с придобита инвалидност до постъпването им на работа - от датата на заявлението за отпускане на пенсия.
Индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му. За изчисляване на индивидуалния коефициент се определят:
1. съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода до 31 декември 1996 г. и средномесечната работна заплата за страната за същия период, обявена от Националния статистически институт;
2. съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период.
Индивидуалният коефициент се определя, като всяко от предходните съотношения се умножава съответно по броя на месеците, за които то е установено, и сборът на получените произведения се разделя на общия брой на месеците, включени в двата периода.
Когато лицата не са работили след 1 януари 1997 г., индивидуалният коефициент е равен на съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода до 31 декември 1996 г. и средномесечната работна заплата за страната за същия период, обявена от Националния статистически институт, а когато базисният период е изцяло след тази дата, индивидуалният коефициент е равен на съотношението съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период.
С изменението на чл. 75 от КСО и като се имат предвид разпоредбите на чл. 76 и 77 от същия, може да се направи изводът, че в основни линии формулата за определяне размера на пенсиите за инвалидност е една и съща както и при определяне размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст. Единствената разлика е, че при пенсиите за инвалидност поради общо заболяване оказва влияние и така нареченият “дарен стаж”, съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от кодекса.
При пенсии по международен договор, при които размерът на пенсията се определя само за българския осигурителен стаж, признатият стаж по чл. 75, ал. 2 КСО се намалява с продължителността на осигурителния стаж след датата на инвалидизиране, придобит съгласно законодателството на другата държава. Алинея 4 не се прилага, ако в международния договор, който е в сила за Република България, е предвиден друг начин за определяне размера на пенсията.

Редактирано от lumixx на 07.07.07 17:35.