Не бих могла да го кажа по-точно, Весела. Отворих темата и прочетох синтезирано онова, което мисля и аз. При това го мисля след дълго умуване, четене, връщане към минали случки и факти.
Ралица, мила, внимателно прочетете написаното от Весела. Аз навремето изгубих повече от половин година време да обикалям по лекари, докато не ми поставиха най-после диагнозата. Но когато разбрах, че благодарение на "квалифицирани" медици съм се сдобила с тумори и в белите дробове, не занимавах особено мислите си с това или с някакви самосъжаления. Ще ви кажа фактите: имах на шията си тумор като голяма буца. Имах тумори в дробовете. С първата инжекция големият тумор започна да се топи. Спомням си даже, че използвах всяка възможност да медитирам и да си повтарям като мантра: туморът става все по-малък. Представях си ставащото като някаква битка между добрите и лошите:) И мисля, че и това не беше без значение, колкото и наивно да звучи. Прочетох го навремето в някаква тогава "апокрифна" книга за самовнушението. След 3 месеца изчезнаха туморите в белите дробове и на шията. Благодарение на химиотерапията. Всичко беше в норма, но ми назначиха лъчетерапия, за да се застраховат. След лъчетерапията всичко беше наред, но ми дадоха година поддържащо лечение. Направих го, въпреки че бях в пълна ремисия.
Химиотерапията е благо. При моята първа болест имах донякъде късмет, че благодарение на ефекта го разбрах веднага и приех всичко без съпротива. Туморите изчезнаха още след първия месец, а мъчителните сърбежи, за които писах по-горе се прекратиха. В моя случай хубавото беше, че имах симптом, който бе отстранен незабавно, затова съм убедена в това, че химиотерапията е и голямо БЛАГО И НАИСТИНА ЛЕКУВА.
Позволила съм си някоя-друга волност, за която споменавам в тема рак на гърдата № 2, обаче не на нищото отгоре, а защото преди да спра изследванията ми бяха 100 % В НОРМА, направих си пълни изследвания, а не просто така, защото съм капризна и не мога да търпя.
Но АКО процентите бяха 99 - щях да направя шестте месеца терапия, просто тогава нервите ми не издържаха, та ако броя времето, през което съм била на инжекции, това са години.
Моля ви, вслушайте се, вчетете се в казаното от Весела. Осъзнавам, че поемам голяма отговорност, като ви казвам всичко това, но просто не мога да не го кажа.
Сърдечни поздрави и горе главата!
Действайте хладнокръвно и разумно - и всичко ще се оправи, просто знам.
Редактирано от изпoвeд на 17.06.07 18:49.
|