Майка е на 70г, доколкото знам изпражненията и са нормални, поне не ми е казвала да има проблем в това отношение. Знаеш ли, изуми ме бързината с която започна да се влошава. В края на март я изписаха с тази диагноза, усещаше поносими болки в стомаха, след един месец не можеше място да си намери от болка. Направила съм една табличка, в която вписвам резултатите от всяко ново изследване и макар, че няма повишение на туморните маркери, болката е стократно по-голяма. Не мога да си обясня защо така се получава. Доктора казва, че ИПХТ действа и задържа развитието, но болката? Дори бях започнала да и давам наркотични аналгетици. Та затова прибегнах до хомеопатията. И още нещо искам да споделя с теб - по отношение на храната. Доктора ни предписа диета, без захари и месо. На майка обаче и се ядеше шоколадов сладолед и мръвчици, но аз се противях и правих компромис за по една-две хапки, а тя ми се сърдеше. Когато престана да се храни и повръщаше всичко, толкова съм я молила поне лъжичка сладолед да хапне, но не. Чувствах се ужасно гадно, плачех и си мислех, че на гроба и само сладоледи ще нося. Добре че започна отново да приема храна и този път в нищо не я ограничавам, само се радвам, че мога да и поднеса това, което иска и че има апетит. Последната седмица дали от инстинкта и или от разума, но като я питам какво и се хапва, винаги се вмества в рамките на разрешените храни. Онзи ден по нейно желание ходихме на пазар да си избере някоя лятна дрешка, дори бижутата си сложи, а не го е правила от години. / Е, коментара в къщи беше - защо са и на майка ти нови дрехи, тя и без тва... но това е друга тема/ Вечер и чета откъси от книгата "Любов, медицина и чудеса" защото психиката е единственото оръжие, което притежава и само от нея зависи дали ще и бъде съюзник или враг. А тя по принцип си е била винаги краен песимист, та наистина много работя за това да и създам позитивна нагласа към лечението и добрите шансове за живот.