Винаги трябва да пазим надеждата. Тя не бива да ни напуска в нито един миг от живота ни, бил той и най-тежкият. Човек, който живее с надежда, е много по-здрав и по-успяващ. Когато се надяваме,ние отваряме всички възможности в живота си Ако не се надяваме, затваряме и тези, които съществуват.
Вярата, Надеждата и Любовта са три космически принципа, вложени в основата на Мирозданието. Те съществуват, независимо дали ще ги използваме, а ако се научим да ги прилагаме, те ще бъдат наши помощници в изпитанията. Нека мислим за тях като за живи същества, защото това са енергии, които творят нашия живот. Никой не може да съществува правилно без положителната мисъл (Надеждата), без усещане за душата си (Вярата) и без духовното си сърце (Любовта).


Ключът към надеждата

Ако има нещо, вътрешно присъщо за човека - за мислителя, за последния клошар, за богаташа, за детето в инвалидна количка, за сиромаха, за невинния, за виновния, за професионалния убиец стигнал до електрическия стол, за всеки от вида "Homo sapiens" е само тя - НАДЕЖДАТА.

Ползва се за всичко.

За здраве.

За радост.

За любов.

За живот.
И когато дойде време да се "разведем" с него, сигурно си тръгва едва след нас.

Няма съмнение, че болестта, слепотата, позорът са зло и страдание почти за всички и почти навсякъде, но ключът към надеждата стои у всеки човек. Той сам си го изработва, шлифова, докато напасне в бравата, наречена НАДЕЖДА.

Ключът е език на който шепнем мечтите, желанията и намеренията си.

В синонимния ред на думата "надежда" са се подредили: очакване, вяра, упование, надяване, ожидане, вероятност, изглед, шанс, блян, мечта, нахтар /диал./, все слова обемащи смисъла на човешкото мироздание.


Паулу Коелю