Ето ме пак.
За съжаление, не идвам с доза оптимизъм, дори напротив. И не по повод на изследвания, каквито ми предстои да правя през май.
Става въпрос за проблемите в работата ми. Колкото и да мисля, все не стигам до логично обяснение защо единствена от фирмата не получих повишение. Всъщност, по-лошо - първо видях ведомостта с повишението, но после тя бе коригирана и така и не получих заветните 50(!) лева. Това е като да вземеш на дете близалката, която си му дал, след като си му обещал. Точно пък от мен ли намериха да спестят. Че аз ходя на работа с такси, защото пустата ми протеза ми убива и тежи. И живея сама, и ако нямам 20 стотинки за кафе, няма на кой да поискам. И уча магистратура (за кой дявол, се питам). И се правя, че нищо не се е променило, за да не притеснявам и да не дотягам на другите. И за награда - плесник.
От икономическа гледна точка не си струва да се инвестира в служител, чийто живот виси не на косъм, ами на паяжинка. Но то ако е тъй, да ме бяха уволнили поне, та да ги съдя.
Работата ми бе единствената причина да ставам всеки ден и да се правя, че животът продължава. Е да, продължава, но само за някои.
Сега за какво ми е да се преструвам, че нещо има смисъл...
|