Благодаря на всички вас, мои приятели! Аз ви чувствам като такива и се радвам, че ви има и че ви познавам, дори виртуално.Боли, наистина много боли.Боли от празнотата, която изпитва душата ми.Сега се връщам от там, правихме водосвет за здраве, нали почина у брат ми, по пътя си мислех точно за тази борба, ожесточената борба със зъби и нокти.Станах още по-силна и не преставах да се боря даже и за ден, постоянно четях, превеждах ,търсех идентични случаи и от всеки измъквах по нещо.Писах до мног оболници в ЕВропа, но отговор не получих....
Нямах личен живот, посветих го на него за няколко месеца, не ме интересуваше нищо освен него...МАйка и брат ми си мислеха, чеще се побъркам....и ми казваха да престана....Но аз не преставах, между мен и татко имаше много силна връзка.Той можеше да говори най-добре с мен, казваше ми почти всичко...Аз го заобиквах още и още и го обичах най-много от всички, може и странно да е, но беше така.Връзката н истана по-силна и той търсеше мен.
Когато намерихме ваксините, брат ми му казал тате намерихме лекарството, от което ще се почувстваш по-добре и ще оздравееш и той казал, така ли ами хайде .Това скоро го научих.Той сякаш загуби вяра...И от това ме боли...Сигурно се е чувствал безпомощно.....един ден ми каза, че ще видя, питам го какво, каза ти ще видиш.Искаше д ами каже нещо, но така и не ми го каза в последствие.Каза по-натам и това по-натам не дойде.Каза ми, че всичко е вята работа и е фалшиво....и ще видя...
Много е трудно, когато от няколко места ти казват, че края е близо, да не повярваш и да продължиш напред.Аз направих т очно това , не повярвах на никого от тях....от лекарите...Не исках да повярвам... не можех да стоя и да чакам края ....мобилизирахме се всички....Дори след като душата напусна тялото му, аз бях силна, застанах до него и усетих пулса му, но после вече и него го нямаше.....чак самата аз се учудих, че съм способна, но явно съм станала още по -силна....
Знаете ли кое е странното-ръцете му се движеха до последно, това е феномен, леля ми се шашна, неговата сестра и каза, че такова нещо не е виждала.Сложих ръката между моите пръсти, така както вървят влюбените и се смеех от това, което виждах.Това беше в катафалката.Брат ми гледаше и се чудеше, после го извиках, той подаде пръста си и ръката на татко го обгърна.Краката му също.Всички бяха изненадани.....
Не можахме да си кажем нищо в последните му часове...нито думичка...когато го изнесоха от къщи, беше като светец, като в приказките, като във филмите, много красив, някой може да к аже, ч е не съм добре ,но беше такъв.Той е кръстен на светец и за мен ще си остане един ангел, един прекрасен баща и истински човек
Може да се повтарям и се извинявам.Имам нужда да споделя с вас, защото ви чувствам по-близки и от хора,които са ми приятели ...
Сега отеца ме попита кръстени ли сте, само аз не съм и ми каза трябва, аз така и бях решила скоро да се кръстя.Пак се замислих и осъзнах, че може би Бог не е чувал молитвите ми и не са достигнали до него, защот о не съм кръстена и сякаш съм от друго общество...ПАк за мъничко ми стана гадно и се почувствах малко виновна.Все се канехме да се кръстя и все нещо ставаше...Този човек беше много добър, в погледа му се четеше всичко. И ни разказа много неща, но аз трябваше да бързам, за да дойда в офиса.
И още нещо, за което се сетих сега и ми става хубаво.Баща ми казал на неговата сестра преди няколко месеца , че дотогава да си бил отишъл и че живота си в момента дължал на нас, защото ние постоянно сме тичали и сме се грижели, осигурявали сме всичко.Казал благодарение на децата сега съм тук и си говорим.А тя миличката много страда, много плака, само като се сетя и ми се пълнят очите със сълзи.Влиза в нас и вижда кръста, аз бях сама с баща ми и като я видях....ТЯ най-много е разбрала от тази болест-мъжа й почина от рак, девер й, по-големия брат на баща ми, сега и тате.Най-близките й хора ...КАза, че внук й казал, но тя не повярвала.Много хора ми го казаха, моя учителка ми каза аз не повярвах.Звънят ми приятелки и плачат.Една от София се обадила на друга в нашето градче, зада попита и да й отрекат.Вчера се обажда и плаче.Каза ми не мога да повярвам, като знам какъв човек е той и ...Казва ми ама ти звучиш д обре и си силна, после се обажда друга и ми каза за мен ти си мног осилна.Но аз в момента не се чувствам така, мога да съм по-силна, такъв какъвто беше татко и той би го искал от мен.
Цял роман написах май.Но мисля, че ще ме разберете!И се борете до последно, даже да казват, че няма смисъл, в името на вашия близък болен, във вашето собствено име и удовлетворение, че сте направили всичко.Макар че може би винаги ще има съмнение дали е било всичко.И се допитвайте до повече мнения, когато откриете вашия доктор, тогава му се доверете.
Редактирано от nelidz на 13.02.07 15:20.
|