Мисля, че най-лошото е човек да си внушава такива неща. Честно казано казвам го от личен опит. Едно време като се опитвах да откажа цигарите пишех на лист хартия: "Ако не откажа цигарите ще се разболея от рак и ...". Това го правих като вид терапия, но поради вината, която изпитвах затова, че пуша от 16 год., /а съм на 33/, винаги съм смятала, че това ще е съдбата ми и ще натъжа всички около себе си. Така и стана, макар, че не съм с рак на белия дроб. Същото си внушавах, че няма да мога да имам деца за разлика от съученички, които още в крехка възраст правеха аборти, и така беше - дори преди да се разболея бях с дългогодишен стерилитет.
Така, че направи всичко възможно "да премахнеш дразнителя" и веднага да престанеш да мислиш по този начин. Ако трябва това да стане чрез всевъзможни изследвания направи ги. Иди ако трябва в частен център и си пусни скенер, туморен маркер /но те са различни за различните видове рак и не мога да ти кажа твоя маркер какъв да е/. А щом си и майка на малко бебе е още по-важно да не предаваш на детето притесненията си, защото те усещат настроенията, нали?