|
Главите, в които той коментира терапията, са №№ 2, 11, 12, 13, 14. В другите разказва перипетиите си и съдебните дела, които е водил, за да може легално да използва Лаетрил в лекарската си практика (Лаетрилът е официално забранен в повечето щати на САЩ). Затова главите, които превеждам, са само горните. Имам резерви към начина, по който той представя статистиките си и ги прави да изглеждат по-добре, отколкото са в действителност, както и резерви по отношение на цифрите, цитирани като статистики на Американското раково общество. Виждал съм съвсем други числа и не съм сигурен дали те са верни. Но като цяло намирам книгата и идеите в нея за доста балансирани и резонни.
ЖИВ И ДОБРЕ!
(опитът на един доктор с хранителната терапия за онкопациенти)
От Филип. Е Бинзел
(Alive and Well - one Doctor’s Experience with Nutrition in the treatment of Cancer Patients)
Пълната книга на английски е тук:
ВРЪЗКАТА С ХРАНЕНЕТО
Глава 2
И как така се оказа, че един GP от един малък град в Охайо влезе в конфликт с могъщата FDA (Foods and Drugs Administration)? Ако прочетете предговора, вие вече знаете отговора. Това е заслуга на г-н Едуард Грифин.
През 1973 г. бях семеен лекар в Охайо. Бях завършил университета на Сент Луис със специалност медицина през 1953. Изкарах една година стаж пак като семеен лекар в болницата Christ в Синсинати. През 1955 започнах частната си практика като семеен лекар във Washington Court House. Бях много доволен от това, което правех, докато един ден мой приятел - г-н Чарлз Пенсил - не ме извика заедно с неколцина други в неговия магазин за фотооборудване да гледаме филм, който той току-що беше получил. Заглавието на филма бе „Свят без рак.”
„СВЯТ БЕЗ РАК”
Филмът продължи около 50 мин. Беше за субстанция, наречена Лаетрил и какво тази субстанция може да направи за хора, които имат рак. Отнесох се много скептично и хладно към този филм, защото чувствах и мислех, че филмът направи много заключения, които не бяха поддържани от медицински факти. Филмът беше продуциран и разказан от Едуард Грифин.
Това създаде веднага проблем за мен. Като дългогодишен член на Обществото "Джон Бърч", бях чел почти всичко каквото Ед Грифин беше написал. Бях чел неговата книга „The Fearful Master, A Second Look at the United Nations”, както и няколко статии, публикувани в списание "Американско мнение". Той също така беше продуцирал и други филми” The Grand Design and More Deadly Than War. Всички тези, които аз познавах, бяха изключително добре изследвани от Грифин.
Като капак на всичко, познавах Ед лично. От 1968 до 1972 работех като лекар в Обществото "Джон Бърч" по време на младежките лагери в Мичиган и Индиана. Бети беше мой асистент. По време на първия лагер, Ед държа прощалното слово. Той трябваше да говори в петък вечерта, но дойде в лагера още четвъртък. Персоналът на лагера живееше в една сграда. Беше обичайно да се съберем всички след вечеря преди лягане и да разговаряме за най-различни неща. Ед Грифин участва в двете събирания (в четвъртък и петък вечер). Така добих много добра представа за него и бях впечатлен от неговите познания по най-различни теми.
Така вие виждате какъв беше моят проблем. Не смятах, че филмът „Свят без рак" казваше верни неща от медицинска гледна точка, но беше продуциран и разказан от човек, към който имах голям респект. Имах чувството, че той знае нещо, което аз не знам. Чувствах, че той не би направил филма, ако нямаше нещо наистина важно, нещо, което едва ли би могло да се събере в 50 мин. За 3 месеца аз се колебаех между това да бъда една минута сигурен, че той не е прав, а следващата минута да мисля, че може и да е прав.
Най-накрая реших, че това трябва да бъде веднъж завинаги решено. Имах добър приятел – Стив Михаелис, който беше фармацевт. Обадих му се и го попитах какво знае за „Лаетрил”. Той беше доста по-напред от мен с материала. Каза ми, че е правил задълбочено изследване на Лаетрила преди няколко месеца и бил убеден, че това вещество има своите достойнства. Препоръча ми да се обадя на група, известна като Комитет за Свобода на Избора в Калифорния. Обадих им се. Казах на младата жена, която отговори на телефона за моите съмнение и цялата история около Лаетрила и че ако имат някаква информация по въпроса, ще я проуча възможно най-безпристрастно.
След седмица получих дебел пакет материали от "Комитет за Свобода на Избора в Калифорния". Съдържаше препечатки от статии, публикувани от д-р Ернст Кребс, д-р Дийн Бърк от САЩ, д-р Ханс Нипер от Германия, д-р Ернесто Контрерас от Мексико, д-р Мануел Наваро от Филипините, д-р Шигеаки Сакаи от Япония и други.
Повечето от тези материали са били публикувани в медицински списания и бяха преведени и отпечатани. Някои от тези статии датираха от началото на 50-те години. Трябваха ми 8 месеца, докато разбера значимостта на това, които тези мъже бяха направили.
От времето когато ракът е бил диагностициран за първи път (преди 300-500 години) до днешни дни, всички представители на лекарската професия са третирали болестта, използвайки теорията, че туморът е болестта. Тази теория казва, че ако премахнете тумора, вие ще излекувате болестта. Д-р Кребс, Бърк, Нипер и другите като цяло са казали : „ГРЕШКА!” Тези хора са видели хиляди онкоболни да умират. Те са осъзнали, че при 95% от тези пациенти туморът е бил третиран с хирургия и/или химиотерапия и/или радиация. За тях е било очевидно, че ако премахването на тумора или унищожаването му лекува болестта, то тогава 95% от пациентите ще са живи и добре. И на тях им е станало пределно ясно, че премахването на тумора не лекува болестта. Това, разбира се, е означавало, че туморът не е причината за болестта, а просто симптом на болестта.
Нека сравня това например с апендицита. Пациента с апендицит се оплаква от болки. Болката е симптом на болестта. Мога да дам на пациента достатъчно морфин или Демерол, за да спра болките. Казвам ли след това на пациента: „Болката я няма, вие сте излекуван!” Не, разбира се! Аз знам, че болката ще се върне, защото не съм поправил състоянието, което предизвиква болката. Не съм премахнал инфектирания апендицит, за да лекувам причината. Тези изследователи са използвали същата логика – те са казвали, ако вие премахнете тумора и не се погрижите да лекувате състоянието в тялото, което е позволило на тумора да се развие, то туморът ще се върне. Разбира се, те са били прави. Туморът почти винаги се връща.
Тези мъже са задълбали по-дълбоко. Докато всеки от тях е работил независимо един от друг, те винаги са се радвали да споделят техните открития с всеки, който би ги изслушал. Един е намирал нещо и го е пращал на другите. Друг ще добави нещо и отново ще го прати. Резултатът на всичко това е, че тези хора са открили, че тялото има защитни механизми срещу рака и те са били в състояние да опишат как тези механизми работят.
Те са открили, че раковата клетка е обвита с протеинова мембрана (обвивка) и тази мембрана или обвивка пречи на защитните механизми на тялото да идат до раковата клетка. Те са открили, че ако вие можете да разтворите протеиновата обвивка около клетката, защитните сили на тялото – левкоцитите (белите кръвни клетки) - ще атакуват и унищожат раковата клетка. Те са открили, че разтварянето на протеиновата обвивка около раковата клетка става с помощта на два ензима, които се намират в тялото: trypsin и chymotrypsin. Тези ензими се отделят от панкреаса. Така ензимите trypsin и chymotrypsin, формиращи се в тялото, са първата защитна линия срещу рака.
Какво е ензим? Знаех че ще попитате! Ензимът е катализатор. Какво е катализатор? В средното училище в уроците по химия са ви дали дефиницията на катализатор. Сигурен съм, че никой от вас не е забравил тази дефиниция. Ако все пак случайно е избягала от паметта ви, тя е както следва: ""Катализатор е субстанция, която позволява да се получи дадена химическа реакция, без самата субстанция (катализатора) да участва в тази химическа реакция. Виждате ли, знаех си, че ще си спомните! Има много на брой ензими в тялото за стотици химически реакции, които стават в него, за да може то да функционира нормално. Сега вие минахте краткия курс по Физиология.
Като допълнение към trypsin и chymotrypsin, които формират първата линия на защита срещу рака, д-р Кребс и другите са открили, че тялото има втора линия на защита срещу болестта. Тази втора линия на защита се формира от група субстанции известни като nitrilosides. Раковата клетка има ензим, beta-glucosidase, който когато влезе в контакт с nitrilosides, преобразува тези nitrilosides в две молекули глюкоза, една молекула бензалдехид и една молекула hydrogen cyanide. Отначало се е мислело, че само hydrogen cyanide е токсичен за раковата клетка, но по-нови изследвания показват, че макар и hydrogen cyanide да има някакъв токсичен ефект, то бензалдехидът е този, който е много отровен за раковата клетка.
Което обаче е най-значимо, е целевата химична реакция. В тялото раковата клетка и само раковата клетка има ензима beta-glucosidase. Така бензалдехид и hydrogen cyanide могат да се формират само при наличие на ракова клетка и само ракова клетка. Нормалната клетка съдържа ензима rhodanese, който превръща nitrilosides в храна.
Тези изследователи са открили, че вероятно всеки от нас е имал ракови клетки в тялото си през нашия живот. Ако нашите защитни механизми функционират нормално, тялото убива всички ракови клетки и ние никога даже и не разбираме какво е станало. Ако обаче има пробив в тези защитни механизми, когато се появят ракови клетки, няма нищо което да спре растежа на тези клетки и скоро има тумор.
Какво причинява пробива в защитните механизми? Да кажем вие имате човек, който яде големи количества животински протеин. Необходими му са големи количества от ензимите trypsin and chymotrypsin, за да се усвои животинския протеин. Възможно е този човек да използва всичкото или почти всичкото количество trypsin and chymotrypsin за храносмилателни цели. Нищо не остава за тялото. Така този човек губи своята първа защитна линия срещу рака.
Да предположим те този човек получава малко или никакви nitrilosides с храната си. Това е много възможно. Просото, което е много богато на nitrilosides, е било важно зърно в храната. Ние сме преминали от просо към пшеница, която не съдържа nitrilosides. Нашия добитък се е хранил с големи количества трева, която е богата на nitrilosides. Сега ние храним животните със смески от зърно. В зърното няма nitrilosides.
Така вие имате човек, който приемайки много животински протеини в загубил своята първа защитна линия срещу рака и поради приемането на храна с малко nitrilosides е загубил втората си защитна линия срещу рака. Ако се появи ракова клетка по това време, няма нищо което да и попречи да расте. Резултатът - ТУМОР!
Както Кребс и останалите са посочили, вие можете да махнете тумора, но ако вие не поправите дефектите в защитните механизми, той ще се върне.
Това означава, че вие трябва значително да редуцирате приема на животински протеин в този човек (хора) и да го замените с растителен. Растителният протеин не изисква нищо по пътя на храносмилането и ензимите enzymes trypsin and chymotrypsin не са необходими за неговото усвояване. Така вие освобождавате тези ензими обратно в тялото и възстановявате първата защитна линия на тялото срещу рака.
Вие трябва да възстановите и втората защитна линия на тялото срещу рака, като давате достатъчно количества nitrilosides. Има 1,500 храни които съдържат nitrilosides, а изследователите са установили, че най-бързият начин да се вдигне тяхното ниво е чрез употребата на Лаетрил. Те не са обявили Лаетрила за „чудодейното лекарство”, а просто са го описали като концентрирана форма на nitrilosides, която бързо вдига тяхното ниво и поправя втората защитна линия на тялото срещу рака.
Може би нещото, което ме впечатли най-много в този много обемист материал и който се опитах да асимилирам беше, че всички тези изследователи са подчертали дебело, че ракът е многовариантна болест, т.е. болест която се влияе от много фактори. Един от проблемите с нас, хората на медицинската професия, е начинът, по който гледаме на хроничните метаболични болести
(болести, които започват в тялото като диабет, скорбут, анемия и рак) като на болести, които зависят само от една причина. Например - диабетът е болест, при която единствената причина е липсата на инсулин, при скорбута е витамин C, при pernicious-анемията е витамин B12. Ракът, обаче, е болест с много липси.
Тези изследователи са посочили, че може да има няколко дефицита на вещества в тялото на онкопациент. Това, казвали те, не означава, че всички пациенти имат всичките дефицити, а че някои пациенти може да имат 5, други - 6, трети - 8-9 дефицита. Те, например, са открили, че цинкът е транспортиращият механизъм за nitrilosides. Те са открили, че вие може да давате Лаетрил на пациента, докато "потече от ушите му", но ако той няма достатъчно количества цинк, никакъв Лаетрил няма да стигне до клетките и тъканите на тялото. Те също са открили, че нищо не оздравява в тялото без достатъчни количества витамин С. Те открили, че манганът, магнезия, селенът, витамините В и А, и т.н. играят важна роля в поддръжката на защитните механизми на тялото. Най-важното, казват те, е, че докато не коригирате всички тези дефицити, вие няма да помогнете на пациента. Така те са говорели за тотална хранителна програма. Те са говорели за програма която включва диета, витамини, ензими, минерали и Лаетрил.
ТОТАЛНА ПРОГРАМА ЗА ХРАНЕНЕ
Глава 11
Във втора глава дискутирах работата на Д-р Кребс, Бърк, Нипер, Контрерас, Наваро и Сакаи. Тяхната работа показва, че има множество хранителни дисбаланси и липси, които могат да съществуват в тялото на онкопациент. Най-важното, на което те са обърнали внимание е, че докато вие не коригирате всички тези липси, няма да помогнете на пациента. Така те са говорели за тотална хранителна програма. Именно тази тотална хранителна програма искам да дискутирам в тази глава.
Има една стара поговорка в медицинската професия, която казва: „Доктор, който лекува сам себе си, има глупак за доктор и идиот за пациент.” Или както ние казвахме в медицинската академия, когато някой направеше нещо глупаво: „Той има билатерална глупост с метастази.”
Представям лечението, което използвам най-общо. На всеки, който чете тази книга и реши да се лекува сам с това, което следва, бих казал: „Моля прочетете горния параграф отново и отново, и отново!" Ако мислите, че е лошо доктор да се лекува сам себе си, колко по-лошо е за някой, който знае малко или нищо за медицина да се опита да се лекува сам себе си! Господ не ни е направил еднакви, затова всяко лечение трябва да съответства на нуждите на всеки отделен пациент.
Цялата задача на тази хранителна програма се състои в две неща:
1. Да се дават на тялото хранителни вещества, от които то има нужда, за да могат имунните защитни механизми да работят и
2. Да се изведат от тялото тези неща, които са пагубни за нормалната работа на имунните защитни механизми.
Програмата има 3 части:
1. Витамини и ензими
2. Nitrilosides
3. Диета.
ВИТАМИНИ И ЕНЗИМИ
1. Мултивитамини —два пъти по едно дневно
2. Витамин С 1 грам - два пъти по едно дневно
3 Витамин Е – 400 units - два пъти по едно дневно
4. Megazyme Forte (комбинация от trypsin, chymotrypsin, бромалин и цинк) – 2 броя три пъти дневно.
5. Pangamic acid (BI5) 100 mg – три пъти по едно дневно
6. Pro-A-Mulsion (25,000 I.U. Vitamin A на капки) – 5 капки дневно.
Тъй като витамините са храна, те трябва да се вземат, когато се храните или веднага след това. Никак не е добре да се вземат витамини на празен стомах
NITRILOSIDES
За да се набавят необходимите nitrilosides за организма, аз използвам Амигдалин (Лаетрил). Лаетрила е достъпен в таблетки от 500 мг и в ампули (10сс -3gms) за интравенозно използване. Аз използвам и двете форми. Дозировката е както следва:
Интравенозния Лаетрил се дава 3 пъти седмично за 3 седмици с поне един ден между инжекциите (напр. понеделник, сряда, петък). Лаетрила не е разреден и се поставя със спринцовка във вената, продължаваща от 1 до 2 мин, според количеството.
Дозировката на интравенозния Лаетрил е:
1-ва доза – 1 ампула (10cc-3 gms.)
2-ра доза – 2 ампули (20cc-6 gms.)
3-та доза – 2 ампули (20cc-6 gms.)
от 4-та до 9-та доза – 2 ампули (30cc-9 gms.)
След 4-та до 9-та доза, пациентаът минава на една доза седмично за 3 месеца. Ако пациентаът почувства съществена промяна, когато дозите се намалят на една седмично, инжекциите отново се увеличават до 2-3 дози седмично за 3 седмици. След това дозата отново се намаля до една на седмица. Това се повтаря дотогава, докато пациентът престане да чувства разлика, когато дозата се намали.
Орално приемания Лаетрил се дава в дози от по 1 грам (две 500 мг таблетки) на ден в дните, когато пациентът не е на интравенозен Лаетрил. Карам пациентите да вземат и двете таблетки заедно на празен стомах с вода. Водата е важна, защото има някои ензими в соковете от плодове и зеленчуци, които ще унищожат част от силата на лаетриловите таблетки, докато са в стомаха. На празен стомах това не е проблем.
Трябва да се отбележи, че не започвам да давам лаетрил нито интравенозно нито орално, докато пациентите не са изкарали поне един период от 10 до 15 дни на витамини, ензими и диета. Намирам, че Лаетрилът няма никакъв ефект или има слаб ефект, докато в тялото на пациента няма достатъчно количество витамини и минерали. Цинкът, например, е транспортният механизъм за Лаетрила. При липса на достатъчни количества цинк, Лаетрилът не стига до тъканите. Тялото няма да се възстанови, докато няма достатъчно витамин С и т.н.
Когато започна да давам интравенозно и орално Лаетрил, аз също започвам да увеличавам количеството на Витамин С. Моите пациенти трябва да увеличават приема на Витамин С с един грам всеки 3-ти ден, докато стигнат ниво от поне 6 г на ден. При някои пациенти използвам дори по-големи количества. Забелязал съм, че някои пациенти развиват дразнене в стомаха и разстройство от големите дози витамин С. Ако такива симптоми се появят, докато увеличавам витамин С с по един грам всеки 3-ти ден, започвам да го намалям до доза, която не причинява проблеми. Забелязал съм, че повечето пациенти понасят без особени проблеми високата доза Витамин С.
През деня, когато моите пациенти получават интравенозния Лаетрил, аз им казвам да не вземат техния Витамин А. Има изследвания, според които витамин А се намесва в механизма и способността на тялото да усвоява интравенозния Лаетрил. Това не е било напълно доказано, но аз съм решил все пак пациентите ми да не вземат витамин А, когато получават интравенозния лаетрил. Също така, пациентите ми не вземат Лаетрил орално, когато го получават интравенозно, тъй като получават достатъчно и тялото не може да поеме повече. Няма никакви странични ефекти или противопоказания, но просто ефект от таблетките в този случай няма да има и те ще бъдат използвани напразно.
Нивото на nitrilosides в тялото може да се следи. Остатъчният продукт от преработката на nitrilosides в тялото е thiocyanate. Нивото на thiocyanate в кръвта може да се измери. Намирам, че пациентите които са най-добре, са тези, в които нивата на thiocyanate са между 1.2 и 2.5 Мg/DL. Това ниво може да се увеличава или намалява с увеличаването или намаляването на дозата на Лаетрил таблетките.
Не искам да ви оставя с впечатлението, че Лаетрилъ е единственият източник на nitrilosides. Както бе казано във Втора Глава, има над 1500 храни съдържащи nitrilosides. Някои от тези храни са: кайсиевите ядки, ядките от костилката на праскови, гроздови ядки, боровинки, blackberries, ягоди, кълнове от бобови растения, lima beans, and macadamia nuts. Ползата от използването на Лаетритой може да вдигне нивото на nitriloside в тялото на пациента (и по този начин да възстанови втората линия на защита на тялото срещу рака ) много по-бързо, отколкото в случая, когато това става само с диетата.
ДИЕТА
Диетата, която използвам за моите пациенти, може да се обобщи по следния начин: "Ако е животно или идва от животно, не може да го ядете. (или както един пациент каза "Ако се движи, не ми е разрешено да го ям."). Ако не е животно и не идва от животно, вие може да го ядете, но не може да го готвите." Забранявам за моите пациенти всякакво месо, риба, яйца, сирена и мляко.
Причината за тази диета е обоснована в глава Втора. Помните ли, както казах д-р Кребс и останалите са открили, че раковата клетка има протеинова обвивка и ако тялото разтвори протеиновата обвивка, то може да унищожи раковата клетка. А разтварянето на тази обвивка става с помощта на ензимите trypsin и chymotrypsin, които се секретират от панкреаса. Важно е да се разбере, че тялото използва огромни количества от trypsin and chymotrypsin за да смила животински протеин. По този начин, раковият пациент, който яде животински протеин, използва почти всичкия (ако не е и всичкия!) trypsin and chymotrypsin, произведен от неговото тяло за хранителни цели. И не остават никакви количества за останалата част от тялото.
Пациентите са на тази диета за минимум 4 месеца. В този период от време аз се опитвам да освободя trypsin и chymotrypsin от използването им за храносмилателни цели, така че те да започнат да се освобождават в тялото в достатъчни количества и по този начин да възстановят първата защитна линия срещу рака.
Използването на пресни (сурови) плодове и зеленчуци е отново заради ензимите. Има някои ензими в пресните плодове и зеленчуци, които са изключително важни за доброто хранене. Температура и обработка над 130 градуса Farenthein ще унищожи ензимите в плодовете и зеленчуците. Поради тази причина, плодовете и зеленчуците не могат да бъдат готвени, консервирани или бутилирани. Замразени храни от магазина също са замразени, защото повечето от тези храни са били обработени по някакъв начин. Те или са били бланширани, пастьоризирани или стерилизирани, така че ензимите са унищожени. Допустимо е да се използват плодове и зеленчуци, които сами сте замразили, но не сте бланширали.
Това означава хранене с използване на много салати. Гарнитури и допълнения към салатите са допустими, ако не съдържат нещата, които са забранени за пациента. Забелязал съм, че скоро пациентите сами започват да правят техните гарнитури и добавки. Това е ОК, ако не се използва захар или рафинирано олио, а чисто растително олио. Аз не се опитвам да намалям драстично използването на сол от пациентите си освен ако те нямат друг здравен проблем, който го налага. Казвам им, че солта може да се използва умерено, но това трябва да бъде морска сол. Минералното съдържане на морската сол е много по-високо от това на солта, която обикновено използваме (рафинирана). Йодирана морска сол е ОК, ако пациентите ми имат нужда от нея. Одобрявам и насърчавам използването на най-различни треви, билки и подправки за да се разнообразяват салатите и пациентите да не ядат едно и също нещо отново и отново.
Не разрешавам на пациентите си да използват каквото и да е съдържащо бяло брашно и захар. Пълнозърнесто брашно може да се използва вместо бяло. Вместо захар те могат да ядат мед и меласа. Храни, съдържащи неща, които ги запазват за по-дълго време, са сведени до абсолютен минимум.
Насърчавам пациентите си да ядат различни зеленчуци и разнообразието им да е колкото се може по-голямо. Разбирам, че всички зеленчуци си приличат, но всеки от тях доставя нещо като храна, което другите нямат. Насърчавам пациентите си също в продължение на две седмици да консумират поне малко от всеки зеленчук, достъпен за сезона.
Горното не важи за цитрусовите плодове. Портокали, лимони, грейпфрути и домати (да, доматите са цитрусови плодове!) не трябва да са повече от 10% от всички консумирани плодове. Други плодове, като ябълки, праскови и круши съдържат доста повече хранителни вещества, отколкото цитрусовите плодове. Казвам на пациентите си също да ядат ядките и семките на плодовете, с изключение отново на ядките на цитрусовите плодове. Семките от ябълки, грозде, кайсии, праскови и т.н. имат високо съдържание на nitriloside.
Изисквам от пациентите си да спазват пропорция 60% зеленчуци към 40% плодове от общото количество плодове и зеленчуци. Не ги карам на мерят количеството плодове и зеленчуци, просто консумираните зеленчуците трябва да са малко повече от плодовете.
Протеинът в диетата е, разбира се, много важен. Само че вместо животински протеин, използвам растителен. Растителният протеин не изисква ензимите trypsin and chymotrypsin за храносмиляне. Нещата, които съдържат протеин, може да бъдат готвени. Вие не променяте и не разрушавате растителния протеин, когато го готвите.
Нещата които препоръчвам за протеин са следните:
Цели зърна
Важно е пациентите да четат съдържанието на етикетите на всичко, каквото купуват. Всичко, което носи етикета "пълнозърнест хляб" не винаги е такова. Много от тези хлябове съдържат само малки количества от пълнозърнести култури и съдържат големи количества бяло брашно, захар и изкуствени добавки.
Пълнозърнестите cereals са разрешени, ако не съдържат захар. Повечето от тях съдържат някакви консерванти и стабилизатори, но количеството е доста малко. Разрешавам на моите пациенти да използват нискомаслено или обезмаслено мляко за cereals. Пълнозърнести макарони и спагети са също достъпни и са добър източник на протеини.
Царевица
Това е отличен източник на протеин. Разрешавам на пациентите си да ядат всякакви царевични блюда (вкл. готвени) и дори пуканки. Хляб от царевица и други неща от царевично брашно са разрешени. За да се направи царевичен хляб, са необходими малко яйца и малко мляко. Това не е проблем, тъй като количества яйца и мляко са много малки.
Елда
Елдата е с високо съдържание на протеин. Палачинките от елда с кленов сироп са чудесни. Отново, за да направите палачинките, трябва да използвате малко мляко и яйца. Количествата обаче са съвсем малки и не създават проблем.
Масло
Масло в малки количества е разрешено. Но то трябва да бъде истински масло, а не маргарин. Растителни масла, обработени до твърдо състояние, са вредни за здравето и противоречат на доброто хранене.
Ядки
Те са отличен източник на протеин. Това включва всички ядки, освен фъстъците. Печените фъстъци не са разрешени, поради формирането на киселина при печенето. Това не важи за никои други ядки. Сурови фъстъци са разрешени, но не и печени.
Сушени плодове
Сушени плодове, като фурми, грозде, смокини са отлична храна и също доставят протеин.
Бобови растения
Някои зеленчуци като тези от семейството на бобовите растения и тези на кафявия ориз не могат да се ядат сурови. Леща, фасул, soup beans, navy beans, split-pea са чудесен източник на протеин и трябва да са важна част от диетата. И разбира се, те трябва да се гoтвят. Отново повтарям, всичко използвано за протеиновото си съдържание, може да се готви. Ястия като супа от боб, леща и т. н. , ястия от кафяв ориз и други бобови и хляб от царевица доставят напълно нужния протеин, .
Нека да подчертая отново необходимостта от това да се ядат пресни плодове и зеленчуци. Всичко което може да се яде сурово, трябва да се яде сурово. Толкова много от нещата, които ние готвим, може да се ядат сурови. Например: броколи, спанак, картофи, зелен фасул, turnips може да се ядат сурови.
Напитки
Мляко, освен това използвано за мюсли и готвене не е разрешено. Кофеинът също не е разрешен. Това означава, - без кафе! Натурални субстанции са разрешени, заедно с какъвто и да е билков чай.
Моите пациенти са на тази програма поне за 4 месеца. След двадесет години опит и работа в тази област, мисля че това е времето, което е необходимо на защитните механизми на организма да заработят нормално. Ако след 4-те месеца пациентът не е толкова добре, колкото аз бих желал да е, продължавам стриктната диета докато е необходимо. Ако след 4-те месеца, обаче, пациентът е добре, аз либерализирам диетата. Разрешавам на пациента да добави пиле и риба към диетата. 90% от диетата по това време е стриктната диета плюс пиле и риба. Останалите 10% може да включват червено месо, готвени зеленчуци и млечни продукти. Предупреждавам моите пациенти, че за който и да е период от две седмици, червеното месо, готвените зеленчуци и млечните продукти не трябва да са повече от 10% от всичката храна, която те консумират.
Пациентите ми са инструктирани, че те трябва да останат на витамини, ензими и Лаетрил докато станат на 130 години. Те са инструктирани да ми се обадят на техния 130-ти рожден ден (въпреки че не съм сигурен какъв ще е моят телефонен номер тогава!) и ние ще дискутираме възможността да редуцираме някои от дозите. Това е просто моят начин да подчертая на пациентите факта, че ракът не се лекува. Вие може да го контролирате, докато защитните ви механизми продължават да работят нормално. Ако пациентът се върне към старите си хранителни навици, той отново ще е в беда.
СКУЧНИ СТАТИСТИКИ И ВЪЛНУВАЩИ СЛУЧАИ
Глава Дванадесета
Нищо от това, което беше казано досега, не би имало някакво значение, ако не са на лице статистики, които показват, че хранителният подход в лечението на рак предлага на пациента по-добро качество и количество на живот от т. нар. "стандартно" лечение.
Един лектор наскоро каза: "Няма да ви отегчавам със статистики, ще го направя по друг начин!" Е, аз ще ви отегча с няколко статистики, които смятам необходими за да докажа подхода си.
Нека да повторя нещо, което казах във Втора Глава. Ракът може да се раздели на две групи:
Първата група е известна като първичен рак. Това е рак, който е локализиран в едно място, може би с няколко засегнати лимфни възли наоколо.
Втората група е метастазирал рак. Това е първичен рак, който се е разпространил в други (отдалечени) части на тялото.
Аз считам метастазиралият рак като почти различна болест от първичния рак. Сравнявам двата вида рак с наводнение. Реката се вдига, но дигата защитава града, който е под нивото на водата. Някои малки отделни части може да пострадат, но градът като цяло оцелява, без особени проблеми. Тези малки части могат да бъдат поправени. Но нека да си представим, че дигата започне да се пропуква. Водата нахлува в града. Това не само нанася повече щети и разрушения на града, но и подлага останалата част от дигата на още по-голямо напрежение и натиск. Така цялата дига може да се разруши и градът да бъде залят изцяло. Така, въпреки че наводнението е главната причина и за двете, дали дигата ще издържи или не, създава две съвършено различни ситуации.
Първичният рак прилича на ситуацията, в която дигата издържа като цяло. С подходящи грижи, тялото може да я поправи. Метастазиралият рак е подобен на ситуацията, в която дигата се пропуква и се разрушава изцяло. Ракът се развива в отдалечени части на тялото. Пораженията върху тялото са несравнимо по-големи, по-сериозни и по-трудни за поправяне. Успехът или провалът в лечението на метастазирал рак зависи изцяло от това, колко голям е пробивът, колко време отнема, за да се поправи и дали останалата част от дигата е достатъчно силна, за да издържи, докато се поправя повредената част. По този начин, макар че първичният и метастазиралият рак идват от една и съща болест, известна като "рак", в зависимост от това, дали защитният механизъм на тялото (дигата) може да удържи болестта в малка област или защитния механизъм (дигата) се разрушава и позволява на болестта да се разпростре, може да създадат две съвършено различни ситуации.
По тази причина разделям първичния и метастазирал рак в две различни групи.
Статистиките не означават нищо, освен ако вие не знаете как са направени тези статистики. В изследването си отидох назад в моите записки, започвайки от началото на 1974 година до края на 1991. Всичките пациенти, включени в изследването са диагностицирани от други лекари и тяхната диагноза е потвърдена от хистологично изследване. След това аз сравнявам моите резултати с тези на Американското Раково Общество (American Cancer Society)
В тази секция искам да ви покажа резултатите от моето изследване на пациенти с първичен рак.
Искам отново да подчертая, че това са хора с първоначална диагноза първичен рак, без метастази по това време. Резултатите с метастази ще бъдат дискутирани по-късно.
ПЪРВИЧЕН РАК:
Пациенти, изключени от това изследване.
От доста години споделям мнението, че са необходими около шест месеца на хранителната терапия (диета), за да отговорят защитните механизми на тялото. По този начин, изключих от моето изследване пациенти с първичен рак, които са починали през първите шест месеца от лечението. Това са пациенти, чиито защитни механизми са били сериозно или напълно повредени от болестта, от лечението, което са получили или от комбинация на двете. Почти всички от тази група, които изключих от изследването, са пациенти които имах много бързо нарастващи тумори въпреки (или може би поради) всичката радиация и/или химиотерапия, която те са получавали. Техните онколози са им казали, че повече нищо не може да се направи. Обикновено белите кръвни клетки или способността на тялото да произвежда бели кръвни клетки е била разрушена. Белите кръвни клетки са първата защитна линия на тялото срещу инфекции и, както отбелязахме в глава втора, те са отговорни и за унищожаването на раковите клетки. Някои от пациентите са развили тежки нарушения и увреждания на бъбреците, сърцето и т. н., в резултат от стандартното лечение. Имаше 5 пациента, които имаха рязко и пълно разрушаване на защитните си механизми и в рамките на няколко седмици развиха големи тумори, които бяха невъзможни да се оперират. В тези случаи никакво лечение не би било от полза за пациентите. Тялото е било увредено твърде много. В някои от тези случаи бе възможно да се подобри качеството на живот, но не и количеството.
Пациенти, които са включени в това изследване
Включих в изследването на първичен рак само тези пациенти, които са били във връзка с мен повече от 2 години и които бяха живи по това време. Имаше пациенти, които бяха добре, но времето на последния ми контакт бе по-малко от 2 години. Включих в това изследване пациенти, които живяха повече от 6 месеца, но впоследствие починаха. Има общо 180 пациента, които отговарят на тези условия и са представени са 30 различни вида рак. Никой от тях не е от обикновените кожни форми на рак, но има 10 случая на опасния малигнат меланома кожен рак. От 1974 до 1991 общо 42 пациенти умряха. 23 (12.7%) от тези пациенти умряха от причини, свързани с техния рак. Трима от тези пациенти развиха метастази, докато бяха на програмата и починаха. Единият от тримата живя 2 години и умря на 73-годишна възраст. Вторият живя 4 години и умря на 76-годишна възраст. Третият живя 9 години и умря на 56-годишна възраст. Други 5-ма развиха метастази, докато бяха на програмата, но все още са живи. 39 от пациентите не развиха метастази, но умряха. Както споменахме по-горе, 23 умряха от рак. 12 умряха от причини, които не са свързани с болестта им. Някои умряха от сърдечни удари, един умря от задавяне с храна, един от спукан апендицит и един умря в казиното MGM в Лас Вегас. 7 умряха от неизвестни причини. Два месеца преди това съм имал контакт с тях и те са били в отлично състояние. Не успях да издиря причините за тяхната смърт, но ми е трудно да повярвам, че тези хора са умрели от рак за толкова кратко време.
Резултати:
Това което всички тези цифри дотук означават е, че от 180 пациента за период от 18 години, 87.3% НЕ СА починали от причини, свързани с тяхната болест. Дори и да приема че 7-мината пациенти, които са починали от неизвестни причини всъщност са починали от рак, все пак получавам 16.7% от пациентите, които са починали от рак и 83.3% които не са. 138 от тези пациенти са все още живи. 58 (42%) от тези пациенти са проследени между две и четири години. 80 (58%) от тези пациенти са проследени между 5 и 18 години. Добре е да се разбере, че това всичко е в процес на движение. В края на 1992, някои нови пациенти ще влязат в две-годишната категория, а тези от 4-годишната категория - ще влязат в 5 годишната.
Сега бих ви помолил да сравните моите резултати със статистиките на Американското Раково Общество за първичен рак. Американското раково общество ни казва, че при първичен рак и ранна диагноза и ранно лечение с хирургия и/или радиация и/или химиотерапия, 85% от пациентите ще починат от тяхната болест през първите 5 години.
Няма какво да се каже повече.
МЕТАСТАТИЧЕН РАК:
Да, Вие ще получите още статистики. Всички пациенти в изследването, което ще посоча, са имали рак с метастази, когато съм ги видял за първи път. И не аз съм поставил диагнозата им. Тя е била поставена от техните лекари и потвърдена с патологични (хистологични) анализи.
Пациенти изключени от това изследване:
Както казах преди, моето мнение е, че са необходими 6 месеца, за да се задействат отново защитните механизми на тялото, в резултат на хранителната терапия при пациентите с първичен рак. При рак с метастази това време може да стигне до една година. Затова, съм изключил от моето изследване всички пациенти с рак с метастази които са починали през първата година на лечението. Причината вече посочих. Повечето от тези пациенти имаха множество метастази докато са били на радиация и/или химиотерапия и им е било казано, че повече нищо не може да се направи. Ниските нива на бели кръвни клетки и невъзможността на организма да ги произвежда бяха налице. Увреждането на сърцето, бъбреците, и т.н. бяха налице. Отново за някои от пациентите бе възможно да се подобри качеството на живот, но не и количеството.
Пациенти, включени в изследването:
Включих в това изследване на рак с метастази само тези пациенти, с които съм имал връзка поне за две години и които са били живи до това време. Отново има пациенти, които са добре при последния ми контакт с тях, но този контакт е бил след по-малко от две години от започването на лечението им с хранителната терапия. Включих в изследването всички пациенти, които живяха повече от една година, но впоследствие починаха. 108 пациента са включени и те представляват 23 различни вида рак. Без обикновения рак на кожата, но 4 имаха малигнен меланом с метастази.
Резултати:
За периода от 1974 година до 1991, 32-ма от тези пациенти (29.6%) умряха от тяхната болест. 7 пациента развиха още метастази, докато бяха на програмата. 3-ма от тези 7 пациента починаха от болестта си, 3-ма са още живи, а един е починал от неизвестни причини. 47 пациента починаха, като 32-ма от тях, както казахме преди, починаха от рак; 6 - от причини, несвързани с тяхната болест и 9 - от неизвестни причини. Това означава, че от 108 пациента с рак с метастази за период от 18 години, 76 от тези пациенти (70.4%) не са починали от тяхната болест. Отново, дори и да приема, че тези 9 пациента, които са починали от неизвестни причини всъщност са починали от рак, все още имаме 37.9%, които са починали от болестта си и 62.1% които не са. 61 от тези пациенти са все още живи. 30 от тези пациенти (49%) са били проследени за период между две и четири години. 31 от тях (51%) са проследени за период между 5 и 18 години.
Отново трябва да разберете, че това е процес, който продължава също, както в случая с първичен рак. Американското раково общество ни казва, че при рак с метастази и при ранна диагноза и лечение с хирургия и/или радиация и/или химиотерапия, само 0.1% (един на хиляда) от пациентите ще е жив след 5 години.
Ако вземете предвид само пациентите, които са оцелели пет години или повече, това означава че моите резултати са били 287% по-добри от тези, съобщени от Американското Раково Общество за лечението на рак с метастази само със "стандартни" средства .
CASE HISTORIES
Тук следват 25 случая на най-различни форми на рак, излекувани с този метод. Още не съм ги превел.
Глава 13
Дискутират се 4 случая, в които пациентите не са били излекувани, но са живели между 5 и 11 години нормален живот след диагнозата. Тук Бинзел коментира качеството на живот.
ЛЕКУВАЙТЕ ПРИЧИНАТА, НЕ СИМПТОМА!
Глава Четиринадесета
Естественият и логичен въпрос, който всеки би си задал ту,к е „Ако хранителната терапия е толкова успешна, колкото вие казвате, защо не я използва всеки доктор в тази страна?” Единствения правилен отговор би бил, разбира се, да попитате всеки доктор в тази страна. Така че отговорите, които ще дам на този въпрос, са мое мнение.
Има ли политики, намесени в лечението на рака? Имам причини да мисля, че има. Но целта на тази книга не е да навлиза в политическите аспекти на лечението на рака. За тези, които искат да научат повече по този въпрос, бих препоръчал да прочетат „Свят без рак” от Едуард Грифин. Г-н Грифин също е продуцирал отлична касета по същата тема със заглавие: The Politics of Cancer Therapy.
Намесени ли са парите? За някои лекари може би. От радиация, химиотерапия и хирургия се правят много пари. За 20 години опит знам, че просто да поставиш един пациент на добра диета, давайки му някои витамини и ензими и т.н. и проверявайки го от време на време не носи много приходи.
Но аз съм убеден че повечето доктори в тази страна са съвестни професионалисти, посветени на работата си. Те ще направят всичко, което мислят, че ще помогне на техните пациенти. Проблемът с повечето доктори е, че те са „туморно-ориентирани”. Те са обучени да бъдат доктори за „бучки” без концепция как храненето е свързано с болестта.
Ето какво имам предвид. Когато открият тумор на пациент, единственото нещо, което докторът дискутира с пациента е, какво смята той да прави с тумора. Ако пациентът с тумор получава химиотерапия и радиация, единственият въпрос който се пита е „Какво става с тумора?” Никой не пита какво става с пациента. Спомням си като студенти-медици наблюдавахме пациенти, които са на химиотерапия и/или радиация. Туморът ставаше все по-малък и по-малък, но пациента ставаше все по-болен и по-зле. На аутопсията ние ще чуем „Не е ли чудесно! Туморът си е отишъл!” Да, отишъл си е, но също си е отишъл и пациента!... Колко милиона пъти трябва да повторим тези сценарии, за да осъзнаем, че ние третираме грешното нещо?
При първичен рак с няколко изключения, туморът не застрашава здравето, нито живота. Ще повторя това твърдение. ПРИ ПЪРВИЧЕН РАК (с няколко изключения), ТУМОРЪТ НЕ ЗАСТРАШАВА ЗДРАВЕТО, НИТО ЖИВОТА. Това, което застрашава здравето и живота е разпространението на болестта в останалата част от тялото.
Нищо от хирургията не може да спре разпространението на болестта. Нито пък радиацията може да спре разпространението на болестта, нито пък химиотерапията. Как ние знаем това ? Просто вижте статистиките! Има статистика която се нарича „време на оцеляване”. Времето на оцеляване за даден пациент се дефинира като интервала време от първата диагноза на рака до момент, когато пациентът умре от болестта. През последните 50 години е направен страхотен прогрес в ранното диагностициране на рака. В този период от време е направен страхотен прогрес във възможността да се премахват тумори чрез хирургия. Страхотен прогрес е направен и в употребата на химиотерапия и радиация и техните възможности да свиват и намалят туморите. Но времето за оцеляване на онкоболните днес не е по-голямо от това, което е било преди 50 години. Какво означава това? Това очевидно означава, че ние лекуваме (третираме) грешното нещо! Ние третираме симптомите – тумора и ние не правим абсолютно нищо да предотвратим разпространението на болестта. Единственото нещо, известно на човешкия род днес, което ще спре разпространението на болестта (метастазите) в тялото, е собствените защитни механизми на тялото да функционират отново нормално. Това е, което прави хранителната терапия. Тя третира и лекува защитния механизъм, не тумора.
Жената с бучка на гърдата няма да умре от бучката. Мъжа с възел в простатната жлеза няма да умре от възела. Това, което може да убие и двамата, е разпространението на болестта по телата им. Те имат болестта, защото не работят важни защитни механизми на тялото. Единственото нещо, което ще предотврати разпространението на болестта, е да се поправи проблема в тези защитни механизми. Не е ли по-логично тогава, че ние трябва да сме по-малко загрижени за това „Какво ще правим с тумора” и много по-загрижени за това какво ще правим за техните защитни механизми!
Моля, отбележете какво казах преди: "Хранителната терапия лекува (третира) защитните механизми, не тумора!" Не бих желал някой да си мисли: „Ако хвана рак, ще мина на хранителна програма и моят тумор магически ще изчезне.” Не, няма да изчезне! След като туморът веднъж се е установил в тялото, то тялото приема тумора като нормална тъкан и не го атакува. Няма тумор, който да е повече от 10% „ракови” клетки. Под „ракови” клетки имам предвид силно злокачествени, недиференцирани клетки. Останалите 90% от тумора е направен от това, което аз наричам „преходни” клетки. Тези клетки, макар че показват някои качества на ракови, запазват достатъчно от своите характеристики, за да може да се определи техния произход. Т.е. вие може да кажете дали това са клетки от тъкан на гърди, черен дроб или каквото и да е там. Поради причини, които ние все още не разбираме напълно, тялото няма да атакува тези „преходни” клетки. Тялото може да убие недиференцираните клетки, и те ще бъдат заместени с тъкан, както при зарастване на рана. Това е станало при пациентите № 20 и № 21. Тялото няма да атакува „преходните” клетки. И така тумора остава. Тялото се опитва да изолира тумора с фиброзна торбичка. Това е станало при пациент № 7.
Сигурен съм, че все още има такива от вас, които се притесняват „Какво ще правим с тумора?” Има само 3 случаи, при които аз съм загрижен за тумора:
1. Ако туморът, поради своя размер или местоположение пречи на някаква важна (витална) жизнена функция, то вие ще трябва да се погрижите да премахнете тумора с най-добрите средства с които разполагате.
2. Ако туморът, поради своя размери или местоположение причинява болка, то вие ще трябва да се погрижите да премахнете тумора с най-добрите средства с които разполагате.
3. Ако туморът създава психологически проблем на пациента, то отстранете го!
Като цяло, ако достъпът до тумора е лесен и пациентът желае да го премахне, то аз съветвам да се отстрани. Не всички доктори, препоръчващи хранителна терапия, са съгласни с това. Аз чувствам, че като се махне тумора, тялото има едно нещо по-малко, с което трябва да се справя. Ако туморът е отдалечен и не причинява проблеми и пациента е съгласен, аз оставям тумора на мира. Отново обръщам внимание, че туморът просто е симптом, а не причина. Ако вие се грижите за тялото, то ще се погрижи за тумора. Това не означава, че туморът ще изчезне, но е много малко вероятно да създаде проблем.
Аз не съм против използването на радиация, не съм против използването на химиотерапия. Има случаи, при които малко радиация за кратък период от време може да облекчи болката и/или да спаси живота на пациента. Има случаи, при които малко химиотерапия за кратък период от време може да направи същото. Не срещу такава употреба аз възразявам силно, а срещу злоупотребата с тези методи. Теорията в тази страна е, че ако "малко" даде някакъв добър резултат, то "много" ще даде много по-добър. Пациенти, които не се нуждаят от радиация и химиотерапия, я получават. Тези, които се нуждаят от двете по малко, ги получават в големи дози, причиняващи им повече вреда, отколкото полза.
Главният въпрос е: „Работи ли хранителната терапия?" Това зависи как вие дефинирате „работи”. Ако вие сте туморно ориентиран и търсите нещо, което да направи така че туморът магически да изчезне, то отговорът е НЕ, не работи. Ако вие търсите нещо, което ще спре разпространението на болестта (метастазите) и ще спаси живота на пациента, то отговорът е ДА, работи.
Досега не съм споменал нищо за цената на хранителната терапия. Не знам какво получават другите доктори за своите услуги. Но знам цената на витамините, ензимите и Лаетрила за пациентите. Знам че цялата цена, включваща и сумата, платена за моите услуги от моите пациенти за една година е ПОЛОВИНАТА от цената на едно облъчване с радиация и една трета от цената на една химиотерапия.
Има ли надежда, че хранителната терапия ще бъде въобще някога приета от медицинската професия? По мое мнение въпроса не е „дали” а „кога”. Както ми каза един мой пациент преди години: „Ако докторите в тази страна не се обърнат към храненето, то пациентите ще престанат да се обръщат към докторите.” Използването на диета и храненето за предпазване и лечение от болести ще дойде от долу, от хората, не от горе. Хората все повече се ориентират към храненето и ще настояват техните лекари да направят същото.
По отношение на лечението на рак с хранене и диета, преди това да стане, две други неща трябва да се случат:
1. Медицинската професия ще трябва да осъзнае, че е лекувала грешното нещо. Ще трябва да осъзнае, че докато продължава да третира само тумора, пациентите ще продължават да получават същите слаби резултати, които са получавали винаги.
2. Медицинската професия ще трябва да приеме факта, че качеството и количеството на живот на раково болните пациенти, получено чрез хранителната терапия и диетата е много по-голямо от това, получено от който и да е от съвременните стандартни подходи. С прости думи, тези хора на диета и хранителна терапия се чувстват по-добре и живеят по-дълго.
Аз не искам да ви оставя с впечатлението, че знаем всичко за храненето и диетата. Точно обратното. Ние само едва сме започнали да разбираме връзката между хранене и болест. По мое мнение, ние първо трябва да разберем как работят защитните механизми на тялото. Защо те реагират бързо в дадена ситуация и толкова бавно в друга? Кои системи на тялото са включени в защитните механизми? Има ли някакъв ред по който те реагират? След като веднъж имаме отговорите на тези въпроси, ние можем да определим какви хранителни съставки са необходими за да функционират тези системи на тялото нормално.
Фактът, че ние нямаме отговорите на горните въпроси не означава, че ние не трябва да използваме информацията, която имаме сега по най-добрия начин. Научният медицински работник няма да използва някаква форма на лечение , докато той не разбира напълно как и защо тя работи. Добрият лекар-практик от друга страна ще използва всяка форма на лечение, която работи, дори и да не разбира напълно и точно как и защо това лечение работи.
Има много примери на добри лекари практици в аналите на медицинската история. Д-р Семелвайс през 1860 г. е настоявал всички доктори да си мият ръцете, преди да помагат при раждане на дете, защото като правят така, те елиминират „родилната треска”. Той е знаел, че това работи, но не е знаел защо и как работи. Той е бил отстранен от болницата, където е работел и отлъчен от медицинската общност. Едва през 1865, годината в която д-р Семелвайс умира, д-р Листър открива бактерията. Д-р Листър успял да докаже, че д-р Семелвайс е бил прав.
Съмнявам се, че Д-р Флеминг е знаел през 1925 г. защо той може да излекува пневмония, давайки на пациентите си плесенясал хляб. Той е знаел, че това работи, но не е знаел как и защо работи. Едва по-късно той открива плесен в разваления хляб, която може да убие някои бактерии. Тази плесен по-късно става известна като пеницилин. Д-р Флеминг е бил осмян от медицинската общност за своята работа. Ще минат цели 15 години, преди пеницилинът да бъде признат и да влезе в употреба. Дотогава хиляди пациенти ще умрат от пневмония.
Така е и с диетата и хранителната терапия при лечението на рака. Надявам се, че в тази книга успях да ви представя достатъчно доказателства, че това работи, дори и в този момент ние да не знаем как и защо точно работи.
След като всичко е казано и направено, истинското мерило за един добър лекар-практик не е колко много той знае. То е колкото той има желанието да търси, да намери и след това да използва каквито и да е форми на лечение, които по негово мнение ще дадат на пациентите му най-добрите шансове да останат...
ЖИВИ И ДОБРЕ!
Нема начин да нема начин!Редактирано от *jull** на 14.05.09 17:19.
|
От книгата "ЖИВ И ДОБРЕ" - ХРАНЕНЕ, ДИЕТИ... [re: vesela.bg]
(усмивка)
