|
Към книгата има над 100 (сто!!!) коментара в amazon.com в огромната си част положителни:
Преводът е на откъси, публикувани на сайта на книгата и всеки, който пожела,е може да ги прочете в оригинал:
Откъси от книгата „КИТАЙСКОТО ИЗСЛЕДВАНЕ”
От Т. Колин Кемпбъл, Ph.D
И Томас М. Кемпбъл
Това са думите на Т. Колин Кемпбъл, Ph.D
(коментарите в тъмно синьо са на Карл, пациент излекувал се от тежка форма на рак, с помощта на Герсон-терапия, модератор във форума за Герсон терапия в Yahoo Groups)
Гладът на обществото за информация, свързана с храненето, никога не престава да ме удивлява, дори след като посветих целия си живот и работа на изследвания, посветени на здравето и храненето. Книгите за диети се радват на непресъхващ интерес. Почти всяко популярно списание или вестник публикува съвети за хранене, а програмите по телевизията и радиото постоянно дискутират тази тема.
След огромния поток информация, чувствате ли се уверен че знаете какво трябва да правите, за да подобрите здравето си? Трябва ли да си купувате храна с етикет „органична”, за да се избегнат пестицидите? Дали химикалите, които тровят околната среда, са основната причина за рака? Предопределено ли е вашето здраве от гените, които сте наследили по рождение? Дали въглехидратите ви правят дебел? Трябва ли да сте загрижен от количеството на мазнините, които ядете или само наситените мазнини или полинаситените? Какви витамини (ако въобще вземате витамини) са ви необходими? Трябва ли да си купувате храни, които са подсилени допълнително с фибри? Трябва ли да ядете риба и колко често ? Ще предотврати ли яденето на соеви продукти болести на сърцето ?
Предполагам, че вие не сте напълно сигурен какви са отговорите ви на тези въпроси. В този случай, тогава вие не сте сам. Въпреки изобилието на информация, много малко хора наистина знаят какво трябва да направят за да подобрят здравето си.
Това не е защото не са правени изследвания. Правени са. Ние имаме огромно количество информация за връзката между хранене и здраве. Но истинската наука е била погребана под пластове от безполезна и дори вредна информация – псевдонаука, модни диети и пропаганда на хранително-вкусовата индустрия.
Аз искам да променя това. Искам да ви дам нова система от разбирания на храненето и здравето, система която премахва объркването, лекува болестта и ви дава възможност да живеете по-продуктивен и осмислен живот.
Бях в „системата” почти 50 години на много високи нива, проектирайки и управлявайки големи научни проекти, решавайки кой от тях да получи пари и обработвайки масивни количества информация за експертни доклади на национално ниво.
След дълга изследователска кариера и участвайки в изготвянето на здравната политика, сега аз разбирам защо американците са толкова объркани. Като човек, който си плаща данъците и осигурява парите за всички тези изследвания, определящи здравната политика на Америка, вие заслужава да знаете, че много от популярните разбирания и догми, които са ви казвани и повтаряни за здравето и болестите, са грешни:
• Синтетичните химикали в околната среда и вашата храна, при цялата си проблематичност и вредност не са ГЛАВНАТА ПРИЧИНА за рак.
• Гените, които вие наследявате от своите родители, не са най-важните фактори, определящи дали ще паднете жертва на 10 от водещите причини за смърт.
• Надеждата че генното инженерство и изследвания един ден ще доведе до лекарства за болестите игнорира много по-мощни и сигурни решения, които могат да се използват още днес.
• Параноичното контролиране на приемането на което и да е едно хранително вещество, като въглехидрати, холестерол, Омега-3 мазнини, няма да доведе до дългосрочно здраве.
• Витамините и добавките не ви предпазват дългосрочно от болест.
• Лекарствата и хирургията не лекуват болестите, които убиват повечето американци.
• Вашият доктор най-вероятно не знае какво ви е необходимо, за да сте възможно най-здрав.
Аз предлагам да се направи пълно предефиниране на това, което считаме за добро хранене. Провокативните резултати от моите 40-годишни биомедицински изследвания, включително резултатите от 27-годишна лабораторна програма (финансирана от най-уважаваните институции), доказва, че правилното хранене може да спаси вашия живот.
Няма да ви карам да вярвате на моите наблюдения и изводи, както правят други автори. В тази книга има повече от 750 референции и огромната част от тях са основни източници (от първа ръка), включително стотици публикации от други изследовател, които показват пътя за по-малко рак, по-малко сърдечни заболявания, по-малко сърдечни и мозъчни удари, по-малко дебели хора, по-малко диабет, по-малко автоимунни заболявания, по-малко остеопороза, по-малко бъбречни камъни и Алцхаймер и по-малко слепота.
Някои от изводите публикувани в най-реномираните научни списания показват, че:
• Промени в диетата може да позволят на диабетични пациенти да живеят без лекарства.
• Сърдечно-съдовите заболявания може да бъдат обърнати и лекувани с диета, без други допълните неща и лекарства.
• Ракът на гърдата е свързан с женските хормони в кръвта, които се определят от храната, която ядем
• Консумирането на млечни продукти може да увеличи риска от рак на простата.
• Антиоксидантите, намиращи се в изобилие в плодове и зеленчуци, се свързват с по-добра умствена дейност на стари години.
• Камъни в бъбреците могат да бъдат предотвратени със здравословна диета.
• Диабет от тип 1, една от най-опустошителните болести, която може да се развие у дете, е почти сигурно свързана с начините на хранене на детето.
Тези резултати демонстрират, че добрата диета е най-важното оръжие, което имаме срещу болестите. Разбирането на тези научни доказателства е важно не само за добро здраве, но има също и много дълбоки последствия за цялото общество. Ние трябва да знаем как дезинформацията доминира нашето общество и колко ние грешим, когато изследваме диетата и болестите, как ние пропагандираме здраве и лекуваме болести.
Здравето на американците се влошава. Ние харчим повече на глава от населението за здраве, от което и да е друго общество в света и въпреки това 2/3 от американците страдат от затлъстяване, 15 милиона са диабетици и тези цифри растат главоломно. Ние падаме жертва на сърдечни заболявания толкова често, колкото и преди 30 години, а войната, обявена на рака през 1970 г. е жалък провал. Половината от американците имат здравни проблеми, които изискват вземането на лекарство всяка седмица и повече от 100 млн
американци имат високи нива на холестерола.
За още по-голямо съжаление, ние водим нашата младеж по пътя на болестите все по-рано и по-рано. Една трета от младите хора в тази страна страдат от затлъстяване или са в риск от такова. Все повече от тях падат жертва на една форма диабет, която се наблюдаваше само при възрастни и тези млади хора вземат повече лекарства, отколкото когато и да било преди.
Всичко опира до тези 3 неща: закуска, обяд и вечеря.
Преди повече от 40 години в началото на моята кариера, никога не бих и предположил, че храната е толкова тясно свързана със здравни проблеми. Години и години никога не се замислях кои са най-добрите храни. Просто ядях каквото и другите: това което ми бяха казали, че е добра храна. Ние всички ядем това, което е вкусно или удобно или пък нашите родители считат за добро. Повечето от нас живеят в културните границите на това, което мнозинството смята за добро.
Така беше и с мен. Израснах във ферма, където млякото беше центърът на нашия живот. В училище ни казваха как млякото ни прави силни със здрави кости и зъби. Това беше перфектната храна на майката природа. В нашата ферма ние произвеждахме повечето от нашата храна в градината. Бях първият от фамилията, който отиде в колеж. Учих ветеринарна медицина в Пен Стейт и след това в училището към университета в Джорджия, когато Корнелският университет ми предложи стипендия и образование за да започна изследване за „храненето на животните”. Приех, защото ми предлагаха пари за образование, вместо да ги плащам от собствения си джоб. Там взех и магистърска степен. Бях последният студент на професор Клайв МакКей, станал известен с това, че удължава живота на мишките, хранейки ги с по-малко храна, отколкото те биха могли да изядат. Моята магистърска степен в Корнел беше посветена на това, да се намерят по-добри начини за да растат кравите и овцете по-бързо. Опитвах се да подобря възможностите да се произвежда животински протеин, този, който както ме бяха учили, е „добра храна”.
Бях в изследване което пропагандираше по-добро здраве, агитирайки за консумацията на повече месо, мляко и яйца. Това беше очевидно продължение на моя собствен живот във фермата и бях щастлив да вярвам, че американската диета е най-добрата в света. През тези ранни години срещах една позната тема: ние би трябвало да ядем правилните храни, особено с високо съдържание на животински протеини.
Доста от моята ранна кариера мина в работа с два от най-токсичните химикала, открити някога: диоксин и афлатоксин. Отначало работех в МТИ, където ми дадоха интересно задание. Милиони пилета на година умираха от неизвестен токсин в тяхната храна и на мен бе възложена отговорността да изолирам и намеря структурата на този химикал. След 2,5 години аз помогнах за откритието на диоксина - според някои, едно от най-токсичните химически съединения, открито някога. Този химикал оттогава получи голямо внимание, особено защото беше част от хербецида 2,4,5-Т, използван по онова време за да се обезлистяват горите във виетнамската война.
След като напуснах МТИ (Масачучески технологичен институт) и взех работа във факултета на техническия университет във Вирджиния, започнах да координирам техническата помощ за голям национален проект във Филипините за недохранени деца. Част от проекта беше разследване за необикновено високата заболеваемост от рак на черния дроб, обикновено болест на възрастните, но често срещана при филипинските деца. Предполагаше се, че голямата консумация на афлатоксин, намиращ се във фъстъците и царевицата, е причината за проблема. Афлатоксинът се считаше за един от най-силните канцерогени, откривани някога.
За 10 години нашата цел във Филипините беше да се подобри детското хранене на по-бедните фамилии, проект спонсориран от Агенцията на САЩ за международно развитие. Ние отворихме над 110 центъра за самопомощ и обучение по хранене в цялата страна.
Целта на тези усилия във Филипините беше проста: да направим така, че децата да приемат колкото се може повече протеини. Тогава беше прието че недохранването на децата по света се дължи на липса на протеин, особено на храни от животински произход. Университети и правителства по целия свят работеха, за да се избегне предполагаемият недостиг на протеини.
В този проект, обаче, аз открих един черна тайна. Децата с най-много животински протеин в диетата бяха тези с най-голяма вероятност да имат рак на черния дроб! Те бяха децата на най-богатите фамилии. След това аз забелязах изследване от Индия с някои доста провокативни резултати. Индийските изследователи са изучавали 2 групи мишки. В едната група те са давали канцерогенния афлатоксин и са хранили мишките с диета, съставена от 20% протеин, ниво което е близо до нивото, което много от нас консумират на Запад. На другата група те са давали същите количества афлатоксин, но храната е съдържала само 5% протеин. Невероятно, но всяко животно, консумирало 20%, имало следи от рак на черния дроб, а всяко животно, консумирало 5% протеин, е избегнало рака на черния дроб. Това е бил резултат 100:0, неоставящ никакво съмнение, че храненето е било решаващият фактор, спрял канцерогенния химикал (и то не какъв да е, а изключително силен канцерогенен химикал!) и способствало за контрола на рака.
Тази информация бе против всичко, на което са ме учили. Беше ерес да кажеш, че протеинът, не е здравословен, а още повече че спомага за рак! Това беше решаващ момент в моята кариера. Да изследвам такъв провокативен въпрос, толкова рано в моята кариера, не беше добър избор. Да поставям под съмнение протеина и храните от животински произход, ме изправяше пред дилемата да ми бъде сложен етикета на еретик, дори да е минал тестът на „добрата наука”.
Но аз никога не съм следвал нещо и някого, само защото така трябва. Когато за пръв път се учех да водя стадо коне или добитък, да ловувам за животни или да ловя риба, или да работя в полето, се наложи да приема, че независимото мислене е част от процеса. Трябваше да е. Срещайки проблеми на полето, трябваше да съобразя какво трябва да правя. Беше една истинска школа, както всяко селско момче може да ви каже. Това чувство на независимост остана и до ден-днешен с мен.
И така, изправен пред труден избор, реших да започна задълбочено лабораторно изследване, която да покаже ролята на храненето и по-специално на протеините при развитието на рак. Моите колеги и аз бяхме внимателни при изграждане на хипотезите, стриктни в методологията и консервативни при интерпретация на резултатите. Реших да направя изследването на солидно научно ниво, изучавайки биохимичните детайли при формирането на рак. Беше важно да се разбере не само "дали", но и "как" протеините могат да улеснят развитието на рак. Това беше най-доброто от двата свята. Внимателно следвайки правилата на добрата наука, бях в състояние да изследвам провокативна тема без да има провокативни реакции, предизвикани от радикални идеи. Евентуално този изследователски проект беше финансиран повече от 27 години, от най-добрите, богати и компетентни източници (най-вече от Националния Здравен Институт на САЩ, Американското антираково общество и от Американския институт за ракови изследвания). Нашите резултати бяха проверени (за втори път) при публикации в някои от най-добрите научни списания.
Това, което открихме беше шокиращо! Диетите с ниско съдържание на протеин, предотвратяваха развитието на рак от афлатоксина, без значение колко от този канцероген беше даван на животните. Ако вече имаше наличие на рак, диетите с ниско съдържание на протеин впоследствие драматично блокираха по-нататъшното развитието на рака. С други думи, канцерогенните свойства на това силно токсично вещество ставаха незначителни при ниско протеиновата диета. Диетата с ниско съдържание на протеин се оказа толкова мощна и ефективна, че НИЕ МОЖЕХМЕ ДА СПИРАМЕ ИЛИ ПУСКАМЕ РАЗВИТИЕТО НА РАКА, КАТО ПРОСТО НАМАЛЯХМЕ ИЛИ УВЕЛИЧАВАХМЕ НИВОТО НА ПРОТЕИНА В ХРАНАТА!
Още повече, нивата на протеина в храната бяха такива, каквито обикновено ние хората консумираме. Ние не използвахме някакви изключително високи нива, както е най-често случаяТ при много изследвания за канцерогенни фактори.
Но това не е всичко. Ние открихме, че не всички протеини имат този ефект. Кой протеин постоянно и силно спомагаше за рак? КАЗЕИНЪТ, който съставлява 87% от кравето мляко, спомагаше за рак на всички нива.
Кой протеин не спомагаше за рак, дори приеман във високи количества ? Безопасните протеини бяха от растения, включително соя и жито. След като се оформи тази картина, тя започна да предизвиква и след това да разклаща някои от моите най-любими разбирания.
Коментарите на Карл: Не се заблуждавайте.... Не си мислете, че може да ядете всичко каквото ви се иска .... и след като хванете рак .... просто да спрете да ядете протеин и рака ще си отиде. Като правило.... Необходимо е доста повече от това, за да се обърне ходът на раково заболяване.... и то само тогава, когато сте един от щастливците.
Забележка! Първата фаза на Герсон-терапията няма животински протеин и в дългосрочен план има много малко под формата на нискомаслено кисело мляко, cottage cheese, и т.н. Те сега дори предупреждават срещу тези обезмаслени млечни протеини.
Тези изследвания с животни не спряха до тук. Продължих и по-нататък, като поех под свое ръководство най-подробното изследване върху диетата и начина на живот, правено с хора през цялата история на биомедицинските изследвания. Това беше крупен и мащабен проект, воден съвместно от Корнелския Университет, Оксфордския Университет и Китайската академия за превантивна медицина. Вестник "Ню Йорк Таймс" го нарече „Голямата награда на Епидемиологията”. Този проект анкетира и проследи статистически огромен набор от болести и тяхната зависимост от диетата и начина на живот в селските райони на Китай и от по-скоро в Тайван. Известен повече като "Китайското изследване", този проект даде като резултат повече от 8000 статистически значими асоциации на различни фактори на начина на хранене и болестите!
Това, което прави този проект особено забележителен е, че измежду многото асоциации, които се отнасят до диетата и болестите, огромно количество сочеха към същото заключение: Хората които ядат най-много храна от животински произход са тези, с най-много хронични заболявания. Дори малки количества на животинска храна се асоциират с противопоказни ефекти. Хората, които ядат повече растителна храна, са най-здрави и като цяло избягват хроничните болести. Тези резултати не може да бъдат пренебрегнати. От началните изследвания с животни до масивното изследване на хора и техния начин на хранене, тези резултати са постоянни и еднозначни. Отражението върху здравето на базата на това дали се консумира животински или растителни храни, са съвършено различни.
Не можех да остана само на тези наблюдения и не останах само на тях, колкото и впечатляващи да бяха двата проекта и особено този в Китай. Потърсих резултатите на други изследователи и хора, практикуващи медицина. Резултатите на тези хора показаха, че са едни от най-вълнуващите за последните 50 години.
Тези резултати – втората част на тази книга – показват че сърдечните заболявания, диабетът и затлъстяването могат да бъдат "обърнати" със здравословна диета. Други изследвания показват, че различни форми на рак, автоимунна болест, болести на костите и бъбреците, на зрението и мозъка в напреднала възраст, са без съмнение повлияни от диетата. Нещо повече, доказва се отново и отново, че диетата, която може да обърне и предотврати тези болести, е същата растителна диета, базирана на необработени храни, която аз считам за оптимална и която спомага за оптимално здраве, както го доказаха моите лабораторни опити и Китайското изследване. Резултатите се повтарят и доказват.
(Коментарите на Карл: Забележете, че той не казва еднозначно, че ракът може да се "обърне". Да се обърне ракът е голяма борба, битка! Ако имате рак, аз съветвам да базирате вашата диета на Герсон-терапията.... след това да потърсите всичко останало, което ви се струва, че има смисъл (вкл. и традиционната медицина) ... и да се молите много.)
Въпреки силата на тази информация, въпреки надеждата която генерира и спешната нужда за едно по-добро разбиране на храненето и здравето, хората все още са объркани. Имам приятели със сърдечни заболявания, които са се предали и са обезверени от това да бъдат на жертва на това, което те считат за неизбежна болест. Говорих с жена, която е толкова уплашена от рака на гърдата, че иска да премахне хирургически гърдите си и дори тези на дъщеря си, като че ли това е единственият начин да се намали опасността и рискът. Толкова много хора, които съм срещал, са тръгнали надолу по пътя на обезверението и объркването по отношение на тяхното здраве и това, което те могат да направят, за да го запазят.
Американците са объркани и обезверени и мога да ви кажа защо. Отговорът, дискутиран в 4-та част се отнася за това, как здравната информация се генерира и предава, кой контролира подобна дейност. И тъй като бях зад завесите, където се генерира тази информация толкова дълго време, аз видях какво всъщност става и съм готов да кажа на света къде е сбъркана системата. Разликата между правителство, индустрия, наука и медицина се заличиха. Различията между това, да се прави печалба и да се пропагандира здраве, се заличиха. Проблемът на системата не идва под формата на корупция в Холивудски стил. Проблемите са много по-тънки но и много по-опасни. Резултата е огромно количество дезинформация, за която средностатистическият американски консуматор плаща два пъти. Веднъж, като дава пари за изследвания и втори път, като дава пари за здравеопазване и лечение на болести, които в огромната си част могат да бъдат предотвратени.
Тази история, тръгнала като моя лична и стигнала кулминация като ново разбиране за храненето и здравето, е в основата на тази книга. Преди 6 години в Корнелския Университет водих курс със заглавие „Вегетарианско хранене”. Това беше първият такъв курс в Американски университет и беше много по-успешен, отколкото си представях. Курсът бе фокусиран върху значението на диета, базирана на храни от растителен произход за здравето. След като прекарах известно време в МТИ, Университета на Вирджиния, се върнах обратно в Корнел след 30 години със задачата да интегрирам концепциите и принципите на химията, биохимията, психологията и токсикологията в един курс за хранене.
След четири десетилетия научни изследвани и създаване на здравна политика на най-високо ниво в нашето общество, сега аз чувствам, че мога да интегрирам тези дисциплини в една убедителна история. Това е и което направих с моя курс и много от моите студенти ми казват, че техния живот се е променил към по-добро след края на семестъра. Това смятам да направя и за вас и вярвам вашия живот ще бъде променен към по-добро.
The China Study
Author(s): T. Colin Campbell, Ph.D. with Thomas M. Campbell
ISBN: 1-932100-38-5 Price: $24.95 Publication Month: January 2005
Publisher: BenBella Books - Hardcover
Изводите на Карл:
Данните подсказват, че това което считаме за „нормални” болести на възрастта, всъщност не са нормални. Напротив, резултатите на д-р Кепмбъл показват, че една огромна част - 80-90% от раковите, сърдечно съдовите и други форми на дегенеративни болести - може да бъдат предотвратени или поне до много напреднала възраст, като просто се възприеме диета, базирана на растителни храни.
Цялата информация поддържа идеята, че хранителните вещества в храните от растителен произход минимизират възникването на хронични дегенеративни болести... и точно обратното е вярно за храните от животински произход (месо-риба-млечни продукти)
Хората, които се хранят най-много с животински храни, са с най-много хронични болести. Хората, които се хранят с растителни храни, са най-здрави и като тенденция избягват дегенеративните хронични болести.
Диетата на най-здравите хора е много по-различна от диетата на средностатистическия американец. Тя съдържа само 0-20% храни от животински произход, докато средностатистическата американска диета съдържа 60-80% животински храни.
Знам, че повечето от нас няма да минат на храна с 0% животински храни (дори не и аз).... но колкото по-надолу от 20% маркер слезем, толкова по-добре. Бих препоръчал още 7 други неща, които са по-лесни.
Ако успеем да направим някои промени, (да се откажем от някои стари хранителни навици и научим някои нови) ние имаме шанс да живеем здрави до дълбока старост.
Нема начин да нема начин!
Редактирано от *jull** на 13.05.09 23:18.
|
От книгата "Китайското изследване" [re: vesela.bg]
(усмивка)
