И така, стискаме си ръцете, че ще оздравея, решено е, няма повече спорове.
Сега като чета за външни изяви на болестта, си мисля, че точно преди поставянето на диагнозата бях много изморена, изтормозена, нервна, и препретрупана с работа и задължения. Никой не би бил в състояние да го избегне, просто е стечение на обстоятелствата.
Всеки ден ми хрумват различни причини за болестта - например периода на полуразпад на стронция от 20 години (във връзка с катастрофата в Чернобил) съвпада абсолютно точно (дори и с месец) с моето заболяване. От друга страна бях вперила поглед във връзката си и изживявах залеза й предварително. А и живея в една стара кооперация, която като нищо може да има азбест в стените. И все не си харесвах нещо, все бях самокритична и недоволна и самоубийствено нискосамочувствена. И бях занемарила двигателния си режим, и още сто неща.
Наскоро един човек ми каза, че имам симптоми на глисти, и ракът се причинявал от глисти и отдавна имам проблеми със стомаха и се чудя дали ако имах повече инфо, нямаше да се развият нещата по-благоприятно.
Да не говорим пък, че лекарите забавиха лечението ми поради неправилна диагноза, при това можеше да се спаси крайника.
Каквото и да си говорим, сега съм по-добре, а и мисля, че изплащам грешки от предишни животи (никой да не ми се смее, вече съм повече от уверена, че има нещо космическо в цялата работа).
Но само тук си позволявам да си изливам душата, така че простете ми откровенията.
Вярвам, че хиляди въпроси се въртят в главата на всеки и не че дават някаква насока, но няма как да се правим, че не си ги задаваме.
Пък каквото сабя покаже!
|