|
Здравей Веси,ако мога така да те наричам,аз съм тази която те безспокои в icq-то.Исках накратко да напиша за моята одисея,защото изминалата година беше кошмар за мене.Сега вече отново се почуствах човек.Ами всичко започна през януари 2006г.когато корема започна да ме боли и не знаех от какво.Отидох на лекар,оттам на гинеколог,ехограф и ужаскиста около 9-10см с папилиферни разраствания.Веднага ме пратиха в онкоболницата във В.Търново и последваха изследвания за операция.Днес,утре,та на 8 февруари ме оперираха.Никой нищо не ми казва.А аз до този момент не съм боледувала от нищо,освен като дете.След 4-5 дни ми сервира хируржката с половин уста,че ще трябва да правя химиотерапия и мисли че аз ще го понеса нормално и няма да питам нищо.Като му ударих един голям рев и моят съпруг долетя начаса от работа-казвам ти няма успокояване, ще умирам и това е само в ума ми.И никой нищо не ми казва.Поисках разговор с лекарката и тя ще не ще ми обясни,че съм закъсняла,че имало слепвания/сраствания/или нещо подобно и трябвало да проведа химиотерапия,за да може да ме оперира пак и да махне и другия яйчник,матка и незнам какво още.Сега не било възможно изобщо.Махнали кистата и десния яйчник само и така.Попитах ще се оправя ли изобщо и ще мога ли да работя отново-аз съм счетоводител,а тя не можа да ме окуражи с НИИИЩО.Каза колко хора загивали в катастрофи или нещо подобно не помня вече.Помислих,че това е краят наистина и все пак не можех да повярвам,че това се случва с мен.След многото сълзи започнах и да мисля все пак.Това не може да е краят.Аз трябва да докажа,че тези хора може и да грешат.И започнах химиотерапия-таксол и платина.Разбира се кой каквото ми каже друго и аз пробвам.Почнах първо да пия цвекло и моркови.Хируржката ми изписа някакъв неостат-това е котешки нокът и хрущял от акула.Пих го окло 5-6 месеца с малко прекъсване.Билки също.Врачки и баячки също по малко.След първите химиотерапии в стомаха ми ставаше революция,даже след първата по едно време така се бунтуваха червата ми,че влязох в болницата и бях на гладна диета за да не се преплетат и да ме срежат без време.После почнах да се чуствам по-добре и постепенно да се оправям.Даже съпругът ми експресно организира покръстване на цялото семейство/имам две деца на 20 и 18 г./в манастир в Арбанаси.И колкото наближаваше времето за операция аз все повече мислех че нямам нужда от нея.Около 4-тата химиотерапия ми направиха маркери и бяха доста под нормата-19,а преди операцията 426.Когато свърши и последната химиотерапия вече и на ехограф не се виждаше нищо.Но аз реших,че трябва да се опарирам пак,за да докажа не само на себе си,че нищо няма да намерят,а и на тях.И така на 14.08 шест дни след рождения си ден бях под ножа.Е наистина нищо не намерихадаже и находка нямало,даже и една клетка не открили,дори лекарката не вярвала и ходила да гледа в хистологията.Каза ми,че такъв случай досега не е имала никога през живота си,а тя си е доста солидна с ножа и то от години.Майче написах цял роман,но ще ме извиниш,трябваше да го споделя с такива като мен.И ето след 10-месечно отсъствие на 1.11.06г.отново почнах работа.Чуствам се добре.А забравих да кажа,че след втората операция химиотерапевтката убеди моя мъж и той мене,че трябва да направя 2 профилактични химиотерапии с ендоксан и платина.Направих ги.Сега съм с 4-5 см коса,чуствам се добре,ходя на църква молясе и благодаря на Господ и вярвам, че стават чудеса.Разбира се не съм спирала да пия цвекло моркови и ябълки, билки и чайчета.Може би трябва и някоя хранителна добавка,но мисля,че при вас ще разбера коя точно е най-добра.Разбира се и всички съвети ще приема,за да продължи ремисията ми вечно.Радвам се,че всички тук сте такива оптимистки,защото и аз съм такава.
|
Re: Стаята на Весела! [re: vesela.bg]
Re: Стаята на Весела!