Имай търпение и не се отказвай! Не знам какво е състоянието й, в какъв стадий е бостта, но ако може и дай да прочете моята история, а тя е следната:
Преди почти 5 години съм оперирана от рак на гърдата ІІ стадий с частично отстраняване на търдата. И аз в началото бях в депресия, може би не в такава степен, защото около мен близките не ми позволиха да задълбоча самосъжалението и да си задавам непрекъснато въпроса "Защо точно на мен?". Този период продължи около месец и незнам как но изведнъж реших, че това не е края на света, аз не съм центъра на вселената и не може всички да се въртят само около мен. Не можех да си позволя да депресирам и децата. Живота тепърва започва за тях и се надявам да е много хубав. Затова се мотивирах и реших - започвам борбата.
Първото, което направих е да откажа цигарите, а това вярвай ми беше много трудно, защото бях пушила 20 години, като последните по 2 кутии дневно. Това беше първата ми победа, която много ме вдъхнови. Постепенно започнах физически упражнения, отначало за раздвожване на ръката, които постепенно увеличавах по сложност и сега мога да се похваля, че от 2 години актовно спортувам - 3 пъти седмично Тае бо. Чувствам се супер. Антихормоналната терапия с Тамоксифен, спирането на цикъла почти не ми се отразиха. Подържам стегната фигура и мога да кажа, че изглеждам по-добре отпреди да се разболея. Свикнах и с белега, защото отначалото се криех докато се обличах, дори имам намерение след време да си направя пластична операция.
Редовно правя необходимите изследвания и прегледи. Слава Богу чувствам се добре. Избягвам негативни мисли, макар, че пред всеки преглед ми се свива душата.
Забранила съм в къщи да ме третират като болна - върша сама домакинската работа и продължавам живота както преди. Обличам се елегантно, следя модата, гримирам се, просто се опитвам да изглеждам добре и да не се отдам на лоши мисли. Живота продължава и вярвам, че скоро ще бъде възможно тази болест да бъде лекувана успешно за всички.
Това е моята история след ужасната диагноза. История, като на много други жени. Дано и вие успеете да преудолеете депресията по-скоро, за да продължите борбата. Защото мотива е най-важен в случая - живота е хубав, и трябва да си го изживеем . Желая ви успех и на двамата от все сърце!
|