|
|
| Тема |
 Re: какво да правя с ..... [re: pak_li] |
|
| Автор |
Ekna (непознат) |
|
| Публикувано | 04.01.07 16:34 |
|
|
|
Всеки човек по различен начин приема жестоката истина. Аз например се правя на "чук", сякаш нищо не се е случило, прилагам си често "смехотерапия", търся си всякакви забавления - начини да избягам от реалността. Само понякога спирачките ми изпускат и позволявам на истината де ме шибне през лицето.
Понякога чувствам вина, за това че толкова тежа на родителите си. Майка ми е като слугиня, понякога и се троскам и се цупя, а знам че тя страда повече и от мен. Изкарвам си го на тях, а съпругът ми работи по цял ден и вечер ми е толкова мил. Прегръщам го и го целувам.
Все си мисля, че съм приела съдбата си, още дори не съм си позволила да заплача, но ....От сега нататък ставаме съвсем различни хора и живеем друг живот, нищо че толкова си харесваме стария, жестоко е, но нямаме никакъв избор. Нито ние болните, нито близките, които толкова ни обичат и трябва да са също толкова силни да приемат новия си живот.
И аз понякога се държа гадно, въпреки, че се усещам и знам, че не бива. Но все си напомням, че сега трябва да съм егоист и да мисля само за себе си за да оцелея.
Ако я обичаш бъди снизходителен към съпругата си. Просто бъди внимателен с нея, показвай й колко я обичаш. Наистина ни е най-лесно да си го изкараме на близките, но моля, позволете ни някой и друг каприз, защото понякога се чувстваме отчаяни и безпомощни. Но нека не се чувстваме сами, нека знаем че всичките ни приятели и близки са с нас, подкрепят ни и ни обичат!
Малко се увлякох. Извини ме ако съм те отегчила.
| |
| |
| 
|
|
