Точното название на wheat grass на български е пирей, латинското название на когото е agropyron.Това растение всъщност е роднина на пшеницата, затова и на английски има такова название.Употребата и използването на това растение се свързва с името на Едмонд Шекели, който твърди,че през 1900 година открива в манускрипт в библиотеката на Ватикана информация за храната на есеите-религиозна община от времето на ранното християнство.Спроред него древните юдеи са изпозвали този растителен продукт в храната си.Той започва да го пропагандира и след време той става популярен в цяла Америка.

Понастоящем в Щатите е много популярна напитката от това растение.В специални магазинчета, където пред клиента се приготвят фрешове от различни плодове може да се поръча и прясно изцеден сок от тази трева.Продавача отрязва със специална ножица новопоникналата трева, която на вид много напомня троскот, поставя я в специална машина напомняща електирческа машинка за кайма и след няколко минути питието е готово.На вид представлява гъста жълто-зелена течност с не особено приятен горчив вкус.Цената на малка чаша с това питие е около 3 $.Смята се че трябва да се пие на гладно 1-2 пъти дневно, а при здравословни проблеми до 3-4 пъти дневно.

В своите книги Ан Вигмоор пропагандира както rejuvelac, така и wheat grass за лечебни цели.В оригиналната рецепта тя говори за wheatberries, вероятно имайки предвид зърна на пирей(berry означава не само разните плодове като малини, къпини, ягоди и т.н., но и зърно), докато нейни коментатори говорят за wheat grains, което ще рече зърна на обикновена пшеница.Имайки предвид обаче, че обикновената пшеница и пирея са роднини, мисля че разликата не е от значение-т.е. какво ще се използва при приготвянето на rejuvelac -дали зърна на пирей или зърна на пшеница.


Мисля, че интерес представлява историята на Бренда Коб.През 1999 г й е поставена диагноза рак на гърдата и матката.Тя се отказва от хирургията, химио и лъчетерапията, но лекуващия й лекар я предупреждава, че в такъв случай й остава между 6 месеца и 1 година живот.Започва да пие сок от wheat grass, преминава изцяло на сурови плодове и зеленчуци, извършва различни процедури за детоксификация на организма като клизми и др.След няколко месеца установява, че туморите са изчезнали както на гърдата, така и на матката.Решава да промени коренно живота си и отваря магазин за здравословни храни , като основава и център за здравословен начин на живот в родния си град Атланта.

Подобна е и историята на д-р Лорейн Дей, която през 1993 г е диагностцирана с инвазивна форма на рак на гърдата-инфилтрирана дуктална карцинома(рак в млечните канали проникнал в нормалната тъкан).
Д-р Дей също решава да последва методиката на Ан Вигмоор и в момента е клинично здрава.Тя също коренно променя живота си и решава да се посвети на пропагандирането на алтернативния начин на живот, хранене и лечение Ето и нейния сайт:
www.drday.com