Приемаш, че жена ти не е готова да говори за това. И толкова. Показваш й, че си до / с нея, но не я насилваш да слуша постоянно за болестта си. Дори и това да е чрез начини за справяне с нея. Даваш й време ( ти също имаш нужда от него ) да се справи с чувствата си и страховете си. Защото, дори и да не ти го показва - тя е зверски уплашена. И ти " бъркаш " в страховете й с желанието си да й помогнеш. Тя ( сигурно ) го разбира, но преди да ти го позволи, трябва да преодолее себе си.
Просто й покажи, че си там. И ще си там. Когато е готова. Като емоция.
И не й се сърди, че реагира с: " Отегчаваш ме! " и " Изнервяш ме! ". Тя така бяга от това, от което я е страх. Остави я малко да побяга, но бъди готов и да я пресрещнеш, ако дължината на бягството й стане прекалено голяма.

Много търпение в нетърпението ще ти е нужно!
Успех!