Това не е просто много тежка болест. Това е нелечимо.
Съжалявам, съвременната медицина е абсолютно безсилна срещу този кошмар.
Много е страшно, защото лекарите са абсолютно безразлични към страданията на болните в този, последен стадий на болестта. За тях те са обречени и никой не си мърда пръста за страдащия, обречен болен.
Разбирам добре думите ти : "Аз имам бужда от баща си".
Но... смяташ ли, че моето дете нямаше нужда от своя баща?
И не само тя, нали знаеш колко са тук децата, обречени от страшната болест да останат сираци ?!
Когато рабрах, че има една метастаза с големина 15х15мм, се надявах, че не всичко е изгубено. Лекарите ми казаха :"Това е нелечимо, нищо не може да се направи, съжаляваме, госпожо...". И го оставиха в дома му на съдбата му - да умре.
Но аз не пожелах да приема реалността, реших, че трябва да се боря.
И бездруго нямах никаквъв избор. Официалната медицина ни беше отписала.
Намерих лекарство : антималигноцит. Свързах се с Продан Христов във Виена, предполагам, че си чувал(а) за него. Получих лекарството и се опитах да се боря със съдбата.
Дали заради предходното лъчелечение, което вече беше "изпекло" мозъка му, или просто защото наистина е нелечимо...Антималигноцитът не помогна.
Съпругът ми издържа на това "лечение" едва месец и половина. Състоянието му прогресивно се влошаваше... Последните дни вече не можеше да става, болките бяха много страшни, дозите дексаметазон - пределно допустимите, прекомерно силни обезболяващи.
После направи мозъчен гърч, започна да повръща, световъртежът беше ужасен...после започна да забравя.
Накрая, след като изпадна в безсъзнание и почна агонията, само се молех Бог да прекрати страданията му... Седем часа страшна агония.
Когато издъхна, въпреки мъката си и шока, изпитах някакво странно облекчение : той вече не се измъчваше.
Но споменът за страданията му продължава да ме тормози и да ме стряска.
Не съм го преглътнала, не съм го прежалила, и сега имам страшна нужда от съпруга си!
И нашата дъщеря - също .
Но... това е . Няма връщане назад.
Дръж се, опитайте се да облегчите болките му, това е единственото.
Бъдете до него, защото татко ви има нужда от вас сега!
|