Здравейте, приятели,
иска ми се да обясня защо така привидно "отсъствам" от форума. Истината е, че редовно преглеждам темите, но когато не съм компетентна, не си позволявам да изказвам мнения. А това е доста често, защото моят вид рак е толкова специфичен, че няма с кой да споделям това, което ме вълнува. Да, имам рак, но дотук свършват приликите ми с вас. Първо, защото моят е много рядък вид и дори самите лекари не знаят какво да правят в моя случай и попадам на лекари, на които аз обяснявам за какво става дума. И второ, искрено съжалявам, но с моите знания не мога да ви бъда от полза.
И трето, понякога ми е тежко и трудно, не искам да се боря, не искам да се правя на щастлива и да си повтарям, че животът продължава. В такива моменти не съм от полза за никого, включително и за себе си.
Друг път лошото настроение отминава и ми се струва, че ракът не е най-тежкото, което ми се е случвало. Тогава се чувствам силна и готова да преобърна света. Но точно в такива моменти ми е неудобно да говоря за себе си и своите пориви, когато другите са смазани от мъка, отчаяни и оскърбени от съдбата.
И така, все не намирам удобен момент да се включа в дискусиите, още повече че вие ме учите на много неща, а не обратното.
Това е истината, и искам да я приемете като извинение.
Не пиша, защото чувствам, че не допринасям с нищо. Моля да ме извините и да ми повярвате.
Има и още нещо - не мога и ден да изкарам, без да влезя във форума. За което съм благодарна на всички в него.
Тук намирам утеха
|