Ние също мислехме за хоспис, защото в последните му дни на татко състоянието му беше изключително трагично. Още повече, че във форума имаше едно мнение, че са доволни от хосписа и от грижите в него. Но често да ти кажа, че макар да беше страшно тежко около татко, защото никой лекар не искаше да поеме никаква отговорност за състоянието му, ние трябваше сами да взимаме решенията. А това е много трудно, още повече че ставаше дума за най-близкия ни човек. Но въпреки всичко сърцето ни не ни позволи да го пратим в такова заведение, просто до края си беше в съзнание и знаеше какво се случва с него и щеше да се чувства изставен от нас там! Но знам колко са трудни грижите за тежко болен в домашни условия, затова се съобрази и със състоянието на майка ти, която се грижи за него и дали има кой да й помага.
Но наистина хосписите са заведения за неизлечимо болни, за които няма надежда...А при вас май ситуацията не е такава.
А в онкологията дали няма да го приемат за няколко дни?
Дано да се закрепи баща ти!