Баща ми също само лежеше последните около две седмици.Но преди да се залежи усещаше замайване, а в последствие дни имаше слабост в краката,която се увеличаваше всеки ден.На края изобщо не можеше да става.Не искам да те плаша,но нашата онколожка каза същото за мозъка.При баща ми първичния тумор беше на стомаха,опериран,след 4 месеца се установиха метастази в черния дроб,които за 2 месеца го обхванаха почти изцяло, а данните и при него бяха за разпад на тумора.Аз поне доколкото разбрах,това не е добър признак.Накрая не зная как лекарката позна,но каза че краят е близо.А той този ден даже беше ставал сам да ходи до тоалетната,говореше все още свързано,въпреки че се оказа,че не помни всичко от деня.На 14.11 го изписаха, а на 17 11.почина.Сега не знам дали ако беше останал в болница щеше състоянието му да се влоши толкова бързо,но все пак искахме поне последните часове да си е в къщи сред близките.Силно се надявам нещата при вас да се развият по друг начин,все пак докато човек диша,има макар и малка надежда.След това вече няма нищо.Пиши как се развиват нещата,ако мога да помогна със съвет,за мен ще е малка утеха.