Хей, здравейте!
Как сте, какво изпуснах? Всъщност аз не се задържах много в болницата - така и не разбрах защо толкова настояваха, че вкъщи ще се възстановя по-добре и е много полезно да си отида веднага!?! Ей така, без предварителна подготовка, извадиха ми дренажа (ох, голяма мъка), после ми зашиха без упойка дупчицата с 2-3 шева (тогава наистина видях звезди посред бял ден) и ме изпратиха поживо поздраво вкъщи. А като минавахме из продънените софийски улици, аз си крещях наум от болка.
И така, вече ден и половина съм си вкъщи, но приятелят ми едва сега освободи компютъра. Много ми е досадно да лежа по цял ден и да гледам тавана. Нито мога да се смея, нито да се прозявам, дори като се карам излиза едно пискливо... Но като приспя болката, и си мисля, че съм си супер, наистина. Усещам, че ще се възстановя бързо, ако не се получи някое усложнение.
Много ви благодаря за милите думи и за подкрепата и вниманието. Видях се със Зайчето и със съпруга й преди операцията и реших, че трябва да съм смела и толкоз. И досега си я представям с нейните топли кафяви очи, когато ми е тежко.
Благодаря на всички за топлото отношение, за искрената обич и безценната подкрепа.
Ще пиша пак, тъй като още няма резултати какво точно е това, което са отстранили от белите дробове. След седмица ще си взема епикризата и ще има повече яснота. А дотогава съм на линия.
|