|
След значително влошаване на състоянието на баща ми, от Онкодиспансера отказаха да продължат химиотерапията. Преминахме на симптоматично лечение. Това означава, че на този етап няма какво друго да направят в това лечебно заведение, освен да се борят за облекчаване на симптомите. Разбира се, това би им било доста трудно, дори и да имаха доброто желание (не казвам, че го нямаха), предвид че баща ми не можеше да излиза от нас, а те не ходят по домовете. Само с преразкази по телефона и с "да дойде да го види кардиолог" при положение, че едва ходи, нито може да стои прав, не става тази работа. Трябваше и да му се прави периодично пункция, за което пак трябваше да се ходи до там. Попитах дали има някакъв вариант това да се прави у нас и с доста търсене лекуващия лекар намери от колеги една листовка на техен бивш колега - Омуртаг Мутафов, който е направил хоспис.
Ето сайта на хосписа:
Тези хора не лекуват рак. Предлагат симптоматично лечение - имаш задух - предписват ти лекарство, не можеш да спиш - предписват ти друго, подуваш се от събрана течност - дават ти дехидратанти, правят пункция ако се налага итн. Занимават се с болни в много напреднал стадий, не само че не дават фалшиви надежди, а и ги отнемат - доктор Мутафов беше доста категоричен за всички добавки, гъби и какво ли не, което взимаше баща ми. Даде да се разбере, че от този етап на развитие на болестта изхода е само един. Това не ни подейства много ободряващо, не че не го знаехме, но пък ни спести доста мъки по-нататък - баща ми взимаше по около 60 хапчета и разтворими лекарства на ден, самото им приемане беше доста голяма мъка за него, мъка, която доктор Мутафов ни спести. Всъщност ето тази част от сайта на Медибул Хоспис, където изреждат целите си ме накара да се убедя, че точно те ни трябват:
- да живееш и да умреш с достойнство;
- да завършиш дните си в спокойното обкръжение на тези, които си обичал и създал;
Не звучи много оптимистично, но е точно това, което търсехме, защото баща ми не искаше да изкара края на дните си в някаква болница, обграден от цербери сестри и вайкащи се хора.
За мен беше огромно облекчение вече да не се правя на доктор, като седя в гугъл и чета неразбираеми текстове, не трябваше вече да се чудя кое лекарство за какво е удачно и кои странични ефекти трябва да ме плашат повече от други, не се налагаше да търся информация, която докторите я знаят, но не ми я дават. Доктор Мутафов се зае с лечението, идваше у нас когато имаше нужда, тормозех го и по телефона с въпросите си. Иначе и аз не знам какво щях да правя. Проблемите ставаха все повече и ако трябваше да се мъкна до онкологията или някъде другаде и да се опитвам с преразкази на състоянието му да получа дистанционно лечение, мисля че нямаше да пробия по-далече от "Да дойде да го прегледаме" и без това. За баща ми също беше облекчение да има лекар, който да е загрижен за него и да помага. Когато болките на баща ми станаха много силни и се случи да е 6-и септември и не работеха в онкологията, доктор Мутафов дойде до нас с морфин и спаси положението.
Доктора ми се стори много компетентен, обяснява всичко ясно и с подробности и отговаря на всички въпроси, няма го това "добре, добре", което обикновено е всичко, което чувахме от лекарите при преглед.
Началната такса е 60 лв, взимат се и по 40 лв на месец. Четох из нета статии за хосписа и в интервюта доктор Мутафов казва, че на бедни пациенти или не взимат пари или взимат според възможностите им (не помня точно), но статиите са от преди години и не мога да знам дали и сега е така, мен парите ме бият по главата дето се вика, та от личен опит не мога да знам :)
Пиша толкова много, за да си прецени всеки дали е за него тази услуга. Надявам се на никой да не му се налага да я ползва. Според мен това беше доктора, който ни помогна най-ефективно, макар и не за това, за което се надявахме - да преборим гадината.
|
Симптоматично лечение/Медибул Хоспис