Майка ми почина наскоро от рак на шийката на матката, имаше рецидив в малкия таз и се мъчи цяла година, 9 месеца беше на морфин.

Съветът ми е, ако взимаш морфин от Онкодиспансера в София, да говориш предварително с д-р Райчева от Онкологията, не съм я виждала, само по телефона се консултирах, но имала кабинет някъде на първия етаж, казва се Кабинет за борба с болката или нещо подобно. Жената работи като анестезиолог иначе и не взима пари за консултация, ако се отиде в нормалното й работно време - до обед. Не отказва и по телефона да даде съвет. На нея дължим правилното дозиране, моята майка прекара месеци в чудовищни мъки, докато намерим лекар, който да изпише подходящата дозировка. При това няма нужда от рецепта, тази лекарка е явно достатъчно позната на колегите си в диспансера и те се съобразяват с препоръките й. Иначе някои от лекарите, които изписват обезболяващите, дават по-големи дози и са съгласни да ги увеличават по-често, а други - не. Но традиционно започват от много ниски стойности. Ниската дозировка обаче е неефективна, а близките не могат да я увеличават самоволно - защото не знаят колко е безопасно, доколкото "безопасно" има смисъл при терминално болните, от друга страна, при по-рано свършил морфин не е ясно ще ви дадат ли още навреме.

Това беше едното, за д-р Райчева, другото, което ми се вижда важно, е сравнението на морфина (на таблетки - Долтард) с лепенките Дуроджезик и с таблетките Оксиконтин - нито едното от двете не подейства и на една десета от действието на морфина, при все че всички лекари, с които говорихме, много ги похвалиха, а дозировката в съотношение беше адекватна. Това го казвам просто за сведение, че явно са добре действащи препарати, но различните хора се повлияват от различни неща и е добре да поискаш да ви изпишат друго, ако даденото не действа.


Трето - дано никому не се налага да прави такива трикове - ходи ден-два по-рано за лекарствата, така се натрупва някакъв запас, ако се наложи да вдигнете дозата еднократно или трайно, да имате с какво поне на първо време.


И последно - дано никому не се налага да прилага тия неща, просто исках да ги споделя, защото на мен ми беше много трудно да намеря информация за обезболяването. В интернет получих съвети, но за майка ми това не беше източникът, а първата лекарка в диспансера ми предложи да й давам по колкото си иска от каквото си иска, защото така или иначе й остава месец. Майка ми живя още 9 месеца след това и определено не можех да й давам какво ли не, защото не беше съгласна.

На мен ми помогна много приятелка, която гледа свекърва си в последната й година. От нея бяха останали десетина ампули морфин, та в много драстичните моменти успях да дам някакво облекчение. Майка ми не понасяше добре обезболяването, при нея притъпяването на болката беше придружено с толкова много неприятни странични ефекти, че отказваше да правим по-чести консултации за промяна на дозата... От друга страна, на три пъти се наложи да реагираме спешно - веднъж като ходила баба ми, и бяха дали оксиконтин, вместо обичайния морфин, стана страхотен гаф, защото при приема на обед нямало никакъв ефект, но майка ми си замълчала и чак вечерта ми се обадиха, когато беше вече нетърпимо и съвсем неконтролируемо, добре че имахме запас на ампули. На другия ден върнах оксиконтина и безпроблемно взех морфин, но беше много инфарктно...

Това е, не знам какво друго да ти кажа, пускай бележки, ако имаш други питания, че рядко наминавам оттук.