Дъщеря, съжалявам че изпитваш всичко това, плачи ако те успокоява, но се опитай да запазиш усещането за него, спомените, усмихвай му се защото притесненията и мъката изместват всичко, а истината е че сме абсолютно безсилни срещу съдбата си и не можем да върнем времето, да повторим отминалите мигове. Аз се завъртях в този кошмар за по-малко от три месеца, време, което сега ми се струва като миг - не усетих деня и нощта, къде е границата между действителността и вярата ми в чудесата, не помня какво се е случвало като последователност, а в следващия момент всичко пламва в ума ми. Не усещах умора, нито страх - молех се и вярвах, че Господ ще направи чудо, молих се и вярвах че ще се случи - вярвах до последния дъх на скъпото ми слънчице, но уви. Сега съжалявам, че макар и много малко, но все пак съм изпуснала миговете, в които вместо да плача е трябвало да го целувам, вместо да се притеснявам е трябвало да го прегръщам, сега не мога да върна времето назад. Спасяват ме спомените, обичта и невероятната му всеотдайност, това че ТРЯБВА да се грижа за детенцето ни и да му дам родителската обич и опора в двойна доза, ТРЯБВА да направя всичко за което сме мечтали и ТРЯБВА да съхраня себе си, за да направя първите две неща. Не мисли за това какво и как ще стане, покажи му обичта си и го запомни така - с ракийката, салатката и вафличките, с най-хубавите спомени. Знам че е много трудно и понякога невъзможно, но ... ТРЯБВА ... и това е. Стискам палци с дечко всичко да мине добре, бъди силна!
|