|
Мила Вили, твоите изпитания нямат край! Мъчно ми е, че към всичко се добавят и проблеми с децата... Колко годишна е голямата? Сигурно е в пубертета и по своему се опитва да става самостоятелна. Малката, разбира се, подражава на по-голямата. Кой ли родител не го е приживявал! Лошо е, че при теб нещата се струпват и то в момент, когато още не можеш да преустроиш живота си според новата реалност.
Вили, не мога да давам съвети, защото отстрани е по-лесно, а и не познавам децата. Каквото и да кажа, може би няма да е така. В смисъл, че конкретни съвети се дават само на конкретни хора в конкретни обстоятелства. Другото са "общи приказки". Но пък има и принципи, с които си служи педогогиката и особено психологията. Затова си мисля дали не можеш да потърсиш помощта на специалист, който да ти даде съвет и психологическа подкрепа? Може би ще е добре да поговори и с децата... Не зная дали имате училищен психолог, дали е добър специалист, дали умее да събуди доверие у децата и дали ти би му се доверила. Но ако не той, някой друг би могъл да поговори с тях - човек, на когото те имат доверие, когото уважават и обичат, който може да им влияе /роднина, приятел/. Те трябва да осъзнаят колко ти е трудно в този момент и и че сега ТЕ трябва да поемат грижата за теб. Разбираш ли, миличка? Доколкото имам впечатления от твоите постинги, ти си човек, който щади другите, спестява им максимално тревогите и поема всичко върху себе си. Само че така ти се пренатоварваш и това първо се отразява върху здравето ти, а вероятно и върху поведението ти. Дали и ти самата не си станала по-лабилна в отношенията си с децата? Да не забравяме, че те също много преживяха /и преживяват/ в последните месеци и промяната в поведението им вероятно е закономерна реакция.
Мила Вили, може би нещастието, което ви сполетя, трябва да стане повратен момент и в изграждане на нов тип взиомоотношения между вас трите. Защото класическата мама, която "все вика и се кара, но кой ли й обръща внимание!" е модел, който във вашия случай явно вече не е подходящ. Настъпил е момент, в който момичетата трябва да пораснат и ако съдя по поведението им, те също мислят по този начин. Сега ти трябва да си тази, която се нуждае от ТЯХНАТА ПОМОЩ. Покажи им го, довери им своите тревоги и съмнения, разкрий им, че не ти е леко, че се нуждаеш от тях! Всеки човек пораства с отговорностите, а не с годините - може би и твоите деца са пораснали по-бързо през изминалите месеци. Та те са се срещнали със смъртта, Вили, нима това е малко?! Какъв по-голям шок за дете, което все още не осъзнава ясно, че животът не е вечен, а родителите и джобните пари не са даденост... Целият им свят изведнъж се е преобърнал - а с него и правилата, които са държали конструкцията му. Ти не си всесилна, а и не бива /за твое и тяхно добро/. Но ЗАЕДНО МОЖЕТЕ! Това трябва да разберат и твоите деца. Опитай се да им станеш приятелка - макар по-възрастна, по-умна и зряла /те трябва да го усещат в поведението ти!/, но ПРИЯТЕЛКА! Дистанцията между вас трябва да се стопи и да отстъпи на нов тип взаимоотношения и взаимопомощ. Няма да е лесно, но е необходимо. Просто си мисля, че друг път няма. Самата аз съм се придържала /и продължавам/ към такъв модел и те уверявам, че работи успешно! Има, разбира се, разни хитринки и тънкости, но човек сам ги открива с времето...
Вили, дано не звуча менторски-назидателно. Може би всичко това го знаеш, но понякога е необходимо да го чуеш и от друг. Не зная доколко съм ти била полезна, а така ми се иска да ти помогна! Добре е, че споделяш във форума! Сигурно ще получиш още много добри съвети! Успех, скъпа и с това изпитание! Убедена съм, че ще се справиш! Прегръщам те!
|
Re: Семейството ми се разпада!ПОМОГНЕТЕ! [re: BилиMили]
Re: Семейството ми се разпада!ПОМОГНЕТЕ!